О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№338
гр.София, 12.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 640/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5038 от 03.07.2012 год., подадена от И. П. П., Ц. П. П., Х. Г. П., М. Г. Х. и В. Г. П. срещу въззивното решение № 286 от 30.05.2012 год. по гр.дело № 327/2012 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 14.02.2012 год. по гр.дело № 920/2009 год. на Белослатинския районен съд. С последното са били отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че реституираните на наследниците на Ц. В. П. с решение № 128 М/11.09.1998 год. по преписка вх.№ 917 от 03.11.1992 год. в нови граници с план за земеразделяне земеделски земи, представляващи нива от *дка, втора категория, имот № */парцел първи от масив * в м.”О. л.” и * дка, трета категория имот № */парцел * от масив */в м.”Л.” в землището на [населено място] са не само на Ц. В. П., респ. на неговите наследници, а * идеална част от тях са собственост на наследодателя на ищците/касатори/ И. В. П. към момента на кооперирането.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат въпроси, които според жалбоподателите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация Ц. М. П. и В. Х. П. са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Поискали са присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 5013 от 10.11.2009 год. са били предявени три обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С влязло в сила решение № 515 от 03.11.2011 год. по в.гр.дело № 606/2011 год. на Врачанския окръжен съд е потвърдено първоначално постановеното решение № 110 от 26.05.2011 год. по гр.дело № 920/2009 год. на Белослатинския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на * идеална част от имот от * дка в м.”Ф. г.”, землището на [населено място]. По отношение на останалите два имота, след отмяна на първоинстанционния акт, делото е било върнато на Белослатинския районен съд за произнасяне по същество по предявените искове.
От представените удостоверения за данъчна оценка с изх.номера [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН], и трите от 05.07.2010 год. на [община] /л.105-л.110 от гр.дело № 920/2009 год. на РС-Бяла Слатина/ е видно, че данъчната оценка на целия имот № 037001, нива от * дка възлиза на 14 500,20 лева, тази на целия имот № 902018-лозе от * дка възлиза на 155,30 лева, а на целия имот № *-трайни насаждения от * дка възлиза на 2 452,30 лева.
Тъй като предмет на установителните претенции е правото на собственост върху * идеална част от всеки от трите земеделски имота, цената на всеки от кумулативно обективно съединените искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се определя съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК върху * от данъчната оценка на съответния имот и възлиза, както следва: а/ на 4 833,40 лева за имот № *-нива от * дка; б/ на * лева за имот № *-л. от * дка и в/ на 2 452,30 лева за имот № *трайни насаждения от * дка.
Следователно, цената на всеки от предявените с една молба кумулативно съединени установителни искове за собственост е под 5 000 лева. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 03.07.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения. В случая, меродавна е цената на всеки от съединените кумулативно искове към момента на предявяването им, като спор по този въпрос не е възникнал и съответно не е разглеждан и разрешаван от първоинстанционния съд /чл.70, ал.1 ГПК/.
Недопустимостта на касационното обжалване след 21.12.2010 год. при цена на иска до 5 000 лева следва както от изричната разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на изменението на закона/ се разглеждат по досегашния ред.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да върне жалбата и да прекрати касационното производство като недопустимо.
К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Ц. М. П. сумата 3 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 5038 от 03.07.2012 год. срещу решение № 286 от 30.05.2012 год. по гр.дело № 327/2012 год. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 640/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда И. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], Ц. П. П. от [населено място], общ.Б., обл.В. с ЕГН [ЕГН], Х. Г. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], М. Г. Х. от г р.Б. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. П. от [населено място] ЕГН [ЕГН], да заплатят на Ц. М. Пещенски от [населено място], общ.Х., сумата 3 000/три хиляди/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на съобщенията пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/