О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
гр.София, 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1087/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. К. К. и К. А. К. от[населено място] са подали касационна жалба вх.№ 17163 от 12.05.2010 год. срещу въззивното решение № 466 от 14.04.2010 год. по в.гр.дело № 325/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, с което е оставено в сила решение № 3934 от 28.12.2009 год. по гр.дело № 1534/2008 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите срещу К. Т. С. и Д. Т. Т. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част с площ 274 кв.м. от имот № 2015 по КП”Т.” на[населено място], при граници на реалната част: имот пл.№ 2016 и останалата част от имот № 2015, с площ на целия имот 912 кв.м., като реалната част е повдигната в червен цвят на копие на скица с изх.№ УТ-Я-40 от 10.04.2008 год. на Район П.-Варна /л.34 от делото/.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на ВКС, І г.о.
Ответниците по касация К. Т. С. и Д. Т. Т. от[населено място] са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като реституционната процедура не е приключила със заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а това обосновава правния интерес на ищците/сега касатори/ да установяват, че ответниците не са придобили собствеността поради отсъствието на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че записването на К. Т. С. в разписния лист като собственик на имот № 2015 е индициращ факт, че предоставеното му право на ползване касае именно същия имот, но е недостатъчно да обоснове такъв извод поради липса на съвпадащи съседи по удостоверението от 1986 год. и тези по разписния лист. На следващо място, не било установено в имота да е имало изградена постройка по смисъла на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, която да е била годна за постоянно или сезонно обитаване, поради което е прието, че липсват предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост.
Въззивният съд е приел, че ответниците са придобили собствеността въз основа на упражняваното от тях непрекъснато и несмущавано владение върху имота, продължило от 1983-84 год. до подаване на исковата молба на 25.02.2008 год., като предвид промяната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давността е изтекла на 23.11.2007 год. Според въззивния съд, не може да се приеме конструкцията, че в полза на ответниците не е текла давност до момента, в който реституентите не са били в състояние да защитят правото си на собственост, което би означавало за този период имота да е изваден от гражданския оборот, а такова изрично законодателно разрешение липсва.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изводът на въззивния съд, че ответниците са придобили по давност собствеността върху спорния имот за времето от 23.11.1997 год. до 23.11.2007 год., независимо че реституционната процедура не е приключила със заповед на кмета по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, противоречи на разрешението, дадено от Върховния касационен съд, І г.о. с решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. С касационното решение е прието, че ответниците по предявения отрицателен установителен иск не са могли да придобият по давност собствеността върху земеделска земя, правото на собственост върху която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, преди да е приключила административната процедура със заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 466 от 14.04.2010 год. по гр.дело № 325/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, по жалба вх.№ 17163 от 12.05.2010 год. на Я. К. К. и К. А. К. от[населено място].
Д. такса по чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК-съответно 30/тридесет/лева – за произнасяне по допускане на касационно обжалване и 32,50/тридесет и два + 0,50 ст./лева – за разглеждане на касационната жалба – е внесена по сметката на ВКС на 12.05.2010 год.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/