2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
С., 06.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия К. М. молба по гр.д. № 1025 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 78 от 14.02.2013 г., постановено по настоящото гр.д. № 1025/2013 на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 361 от 22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 614 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Сливен по жалбата на Областен управител на Сливенска област, пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ държавата.
С молба от 7.03.2013 г. Индустриална стопанска асоциация, [населено място], ответник по касационната жалба, е поискала да се допълни определението, като й се присъдят направените по повод касационната жалба разноски.
Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на Сливенска област оспорва допустимостта, евентуално основателността на молбата.
Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1, предл.второ ГПК. Неоснователна е тезата на държавата, че искането е недопустимо, тъй като приложимата разпоредба на чл.248 ГПК /а не както е посочено в молбата нормата на чл.250 ГПК/ урежда само допълване на решение и е недопустимо искане за допълване на определение, с което е отказан достъп до касация. Макар нормата на чл.248 ГПК да е в раздел ІІІ на ГПК – „Поправяне на решението” и да е свързана с уредбата на чл.236, ал.1, т.6 ГПК, тя се прилага и по отношение на определенията, тъй като чл.254, ал.2, т.5 ГПК урежда произнасянето по разноските като част от съдържанието и на определението.
Разгледано по същество искането е основателно. С отговора на касационната жалба Индустриална стопанска асоциация, [населено място] е поискала възстановяване на направените разноски, като е приложила адвокатско пълномощно от 2.01.2013 г. и договор за правна защита и съдействие сер. № [ЕГН] от същата дата, в който е отбелязано, че е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Макар искането за възстановяване на направените разноски да е заявено своевременно, при постановяване на определението си ВКС е пропуснал да се произнесе по него, поради което са налице предпоставките за допълване на определението по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение № 78 от 14.02.2013 г, постановено по настоящото гр.д. № 1025 по описа за 2013 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, като:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, адрес за призоваване: [населено място], [улица], чрез пълномощника Областен управител на Сливенска област да заплати на Индустриална стопанска асоциация, [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Д. О. разноски за касационното производство в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: