О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
[населено място], 28.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 442 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6224 от 29.12.2010г. постановено по гр.д. № 9591/2010г. от Софийски градски съд, ІV-г състав, с което е отменено решение от 07. 12.2009г. по гр.д. № 28722/2006г. на Софийски районен съд в частта за извършване на делбата и по претенцията на по чл. 31, ал.2 ЗС срещу М. Т. Ч.-Р. и вместо това е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти, като дял първи включва апартамент в [населено място], на [улица], а дял втори включва дворно място от 910 кв.м. в [населено място], заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда. С въззивното решение е осъдена М. Т. Ч.-Р. да заплати на М. Н. Д.-Ч. и А. В. Ч. на основание чл. 31, ал.2 ЗС сумата 2 808,75лв., представляваща обезщетение за ползване на посочения по-горе апартамент за периода от 16.11.2007г. до 29.09.2008г.
Касационната жалба е подадена от М. Т. Ч., чрез пълномощника й адв. С.. Обект на жалбата са и двете части на решението – по извършване на делбата и по претенцията за сметки. Според жалбоподателката при прекратяване на съсобствеността съдът е действал в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно способа за извършване на делба в хипотеза на два делбени имота и трима съделители. Според нея прилагането на чл. 292 ГПК/отм./ е единствената възможност в случая. На второ място изтъква, че при определяне начина на извършване на делбата съдът следва да вземе предвид нуждата от ремонт на единия от делбените имоти и липсата на жилище за единия от съделителите. Сочи множество съдебни решения.
Ответниците по жалбата М. и А. Ч. считат, че липсва ясна формулировка на правен въпрос и не следва да се допуска касационно обжалване.
Подадена е от М. Т. Ч. и частна жалба срещу определение на въззивния съд от 11.02.2011г., с което е по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ е изменено решенето в частта за разноските, като тя е осъдена да заплати на въззивниците част от държавната такса по жалбата, съответстваща на нейния дял в съсобствеността.
Ответниците са възразили срещу основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата са апартамент в [населено място] и дворно място с жилищна сграда в [населено място]. Делбата първоначално е допусната между касаторката М. Ч. и В. Ч. – неин брат при равни квоти. По време на производството по извършване на делбата В. Ч. е починал и на негово място са конституирани наследниците му М. Д.-Ч. и А. Ч..
В. съд, за разлика от първоинстанционния, е приел, че делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Изложил е съображения, че не са налице изискванията, обуславящи приложението на чл. 292 ГПК/отм./, който способ е специален спрямо способа по чл. 289 и 291 ГПК/отм./, а именно не е налице невъзможност за теглене на жребий, нито неудобство за това. Първоначалните съделители са двама с равни дялове, двата делбени имота са жилища и стойността им не се различава съществено. В. в делбата наследници на единия съделител изрично са заявили искане за поставяне в общ дял, а и в такъв случай делбата се извършва по колена. В съставения и обявен за окончателен разделителен протокол съдът е посочил единствено имотите, които се включват в дял първи и дял втори, без да определи паричната стойност на дяловете и дължимите суми за да уравнение, като е счел, че е необходимо назначаване на нова експертиза за актуална оценка в следващия етап на производството. Претенцията, предявена по реда на чл. 286 ГПК/отм./, съдът е уважил за част от исковия период като е взел предвид признанието, че апартамента се ползва само от съделителката М. Ч., а началния момент е определил с оглед прекратяването на правото на ползване, съществувало в полза на наследодателката Д. Ч.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Жалбоподателката не е формулирала изрично правен въпрос, разрешен от съда и определящ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но от изложението става ясно, че това е въпросът за приложимия способ за прекратяване на съсобствеността. Според нея решението не е съобразено с трайно установената практика на ВКС. Представените съдебни решения обаче не удостоверяват такова противоречие.
На първо място, съдът изрично се е позовал на посочените в ППВС № 7/1973г., т.5, б.”б” критерии кога тегленето на жребий е невъзможно и кога е неудобно и е обосновал решението си с липсата на пречки за теглене на жребий.Поради това не е налице основанието по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Представените решения на състави на ВКС визират хипотези на извършване на делба, които в голямата си част са неприложими за настоящия случай, тъй като се различават по фактически обстоятелства – броят на делбените имоти и съделителите, вида на имотите – жилищни и нежилищни, наличието на други особености, имащи значение при преценката дали тегленето на жребий е възможно и удобство. Такива са: Решение № 1270 от 20.12.1991г. по гр.д. № 1055/91г., Решение № 1703 от 16.06.1978г. по гр.д. №4/1978г. на І г.о., Решение № 309 от 22.04.1999г. по гр.д. № 1182/1998г. на І г.о. и др. Друга част от решенията са по приложение на чл. 62, ал.2 З./отм./ за извършване на делба след обособяване на отделни жилища, която разпоредба е напълно неотносима за настоящия случай – това са Решение № 345 от 29.06.1990г. по гр.д. № 339/90г. на І г.о., Решение № 228 от 29.05.2002г. по гр.д. № 854/2001г. на ВКС, Решение № 204 от 05.06.2002г. по гр.д. № 123/2001г. на І г.о. Следва да се посочи, че невъзможността да се извърши теглене на жребий и неудобствата за това са винаги обусловени от конкретни фактически обстоятелства, характерни за съответния спор, които е трудно да бъдат съотнесени към друг спор с други особености.
От друга страна, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението за преценка на допустимостта му предвид необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол. Следва да се изясни дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай.
По претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС жалбоподателката не е посочила правен въпрос, разрешен от съда и не е обосновала допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационен контрол на тази част от решението.
По частната жалба. С обжалваното определение по реда на чл. 192,ал.4 ГПК/отм./ съдът е поставил в тежест на М. Ч.-Р., която е била въззиваема в производството пред СГС, половината от държавната такса по въззивната жалба, подадена от праводателя на ответниците В. Ч.. Съдът е приел, че жалбата касае извършването на делбата и разноските следва да се понесат от всички съделители според дяловете им съгласно чл. 293а ГПК. Определението е неправилно. Държавната такса по въззивното обжалване е в тежест на обжалващата страна. Разпоредбата на чл. 293а ГПК/отм./ сочи, че страните понасят разноските според стойността на дяловете си, т.е. изяснява на каква база се изчислява държавната такса и разноските. Това обаче не означава, че при обжалване от страна на един съделител необжалвалия следва да поеме част от държавната такса по жалбата. Този, който е недоволен от постановеното решение и го обжалва дължи изцяло държавната такса по жалбата, определена според стойността на дела му. Ако жалбата се окаже основателна и причина за отмяна на решението е процесуалното поведение на ответника по жалбата, то тогава той отговаря за направените от жалбоподателя разноски по общото правило на чл. 64 ГПК/отм./, но настоящия случай не е такъв. Поради изложеното определението следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6224 от 29.12.2010г. постановено по гр.д. № 9591/2010г. от Софийски градски съд, ІV-г състав в частта му относно извършването на делбата.
УКАЗВА на жалбоподателката М. Т. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 3 860 лв., като при неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по касационната жалба на М. Т. Ч. в частта й относно предявената по реда на чл. 286 ГПК/отм./ претенция с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на апартамента, обект на делбата.
ОТМЕНЯ определение от 11.02.2011г. на Софийски градски съд ІV-г въззивен състав, постановено по гр.д. № 9591/2010г., с което на основание чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ М. Т. Ч.-Р. е осъдена да заплати на М. Н. Д.-Ч. и А. В. Ч. сумата 1928лв. разноски за държавна такса за въззивно обжалване и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. Д.-Ч. и А. В. Ч. за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: