Определение №396 от 1.11.2011 по ч.пр. дело №2760/2760 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№396

гр.София, 01.11.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 35/2011 година

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Р. Н. К. от [населено място] чрез пълномощника си по делото адв.М. Л. е подала молба вх.№ 6236 от 01.07.2011 год./изпратена по пощата на 30.06.2011 год./, с която е поискала да й бъдат присъдени направените от нея разноски в производството по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение. Молителката твърди, че искане за присъждане на разноските е направила с отговора на касационната жалба. С молбата представя договор за правна защита и съдействие от 05.01.2011 год. и адвокатско пълномощно.
Ответникът по молбата С. К. К. от [населено място] е на становище, че искането не следва да бъде уважено, тъй като договорът за правна защита и съдействие не бил приложен към депозирания от молителката отговор на подадената касационна жалба, а и същият договор според него бил изготвен след като страната се е запознала с крайния резултат по делото. Поддържа още, че посоченото в договора адвокатско възнаграждение е в прекомерно голям размер.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е частично основателна поради следните съображения:
С определение № 715 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 35/2011 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № V-114 от 19.10.2010 год. по в.гр.дело № 1105/2010 год. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав по жалба вх.№ 9657 от 17.11.2010 год. на С. К. К. от [населено място].
Ответницата по касация /сега молител по чл.248, ал.1 ГПК/ Р. Н. К. е подала чрез адв.М. Л. /неин пълномощник във въззивното производство/ отговор на касационната жалба с вх.№ 213 от 07.01.2011 год., с който е поискала жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима или да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да й бъдат присъдени направените от нея разноски по производството, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, без с отговора да е представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК.
Както е посочено обаче, молбата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, с приложен към нея договор за правна защита и съдействие, е изпратена по пощата на 30.06.2011 год. и е заведена с вх.№ 6236 на 01.07.2011 год., т.е. преди да е било постановено определението с № 715 от 04.07.2011 год., с което на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на това, следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отговаря на изискването на чл.80 ГПК, тъй като преди да бъде постановено определението по чл.288 ГПК, страната е представила във ВКС договор за правна защита и съдействие от 05.01.2011 год., съгласно който е възложила на адв.М. Л. да изготви отговор на касационната жалба по в.гр.дело № 1105/2010 год. на Бургаския окръжен съд. С оглед изхода на делото във ВКС, ответницата/сега молител/ има право на разноски за възнаграждение за един адвокат.
Видно от договора за правна защита и съдействие от 05.01.2011 год., на същата дата молителката е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат М. Л. в размер на 1 200 лева.
Ответникът по молбата по чл.248, ал.1 ГПК е възразил, че посоченото в договора за правна защита и съдействие размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно голям.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира това възражение за основателно.
Съгласно удостоверение изх.№ ДО-12429 от 01.08.2008 год. на [община] /л.5 от гр.д.№ 4218/2008 год. на Б./, данъчната оценка на процесните */* кв.м. от УПИ * в кв.* възлиза на 4 887,70 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004 год., за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 100 лева плюс 6% за горницата над 1000 лева или се равнява на 333,26 лева. По аргумент от чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер на ? от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.2 или се равнява на 249,93 лева. Наредба № 1 от 09.07.2004 год. е издадена въз основа на законова делегация по чл.121, ал.1 във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата. С нея най-напред са предвидени минимални размери, под които изобщо не могат да се договарят адвокатски възнаграждения, докато с § 2 от допълнителните й разпоредби изрично е посочено, че в случаите на чл.78, ал.5 ГПК, присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. В случая, трикратният размер на минималното възнаграждение по чл.9 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 възлиза на 749,79 лева, а договореното и заплатено от молителката възнаграждение е в размер на 1 200 лева, т.е. превишава с повече от 1/3 трикратния размер на минималното възнаграждение. С оглед на това и като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде присъдено в размер на 800 лева/в първата инстанция е присъдено в размер на 600 лева, а във въззивното производство – 400 лева за един от упълномощените двама адвокати/.
В обобщение, молбата е основателна за сумата 800 лева и следва да бъде уважена в този размер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 715 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 35/2011 год., като ОСЪЖДА С. К. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на Р. Н. К. от [населено място],[жк], [улица] сумата 800/осемстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top