1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
С., 13.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2915 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 29 от 10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 554/21.06.2013 г. по гр.д. № 7780/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „24 май”, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 55871.506.39.4 по КК на [населено място],[жк].
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Съдът е приел, че предмет на спора е сграда с идентификатор 55871.506.39.4, построена в поземлен имот, отреден за жилищно строителство по действащия план от 1968 г., в който са построени жилищни блокове и са извършени благоустройствени мероприятия в междублоковото пространство. Т. обслужва 425 потребители, построен е през 1981 г. отразен е в инвентарните книги на П”Електроснабдяване”-П. като Д.-сгради, машини и оборудване от 1.11.1982 г. и към 17.09.1991 г. А. е като държавна собственост през 1995 г., а като частна общинска собственост – през 2002 г.
Проследени са данните за образуване на [фирма] и е прието, че това е станало с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на З. държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21 / 29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС на [фирма].
При горните факти са направени следните правни изводи: обшина П. сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността и следва да установи, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на [община], а ответното дружество следва да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води ва баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991 г.
Прието е, че няма доказателства, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината, а е установено, че обслужва 425 броя крайни потребители, намиращи се на територията на [община] и като вид енергиен обект е част от енергийната система на страната.
Изложени са съображения, че съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието “електрически мрежи” е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно, трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл. 2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2 .
Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. По делото няма представени доказателства установяващи, че процесният трафопост съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на Общината, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна.
Съдът приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска- трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството. Съгласно разпоредбата чл. 12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12 , то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл. 2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергия и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, осъществяващи тази дейност.
Съобразена е практиката на ВКС по Решение № 150/07.05.2012г., по гр.д. № 1052/2011г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Съдът отбелязва, че е достатъчно процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, какъвто е настоящият случай, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. Съгласно решение, постановено на 28. 12. 1991 г. по ф. д. № 29869/1991г. по описа на СГС, [фирма] е регистрирано на тази дата, като в същото обаче е отбелязано, че съгласно чл. 15 от Разпореждане № 46 на МС от 7 ноември, то поема всички активи и пасиви на описаните държавни предприятия, комбинати, централи и т.н. Също така, съгласно практиката на ВКС, е достатъчно имота да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че същия е собственост на предприятието.
За неоснователно е прието направеното възражение, че текстът на § 7, ал. 2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г. няма обратно действие. Тази правна норма представлява допълнение към разпоредбата на ал.1, поради което, макар и приета по – късно, то нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991 г., а не в по – късен момент. С тази разпоредба не се преотреждат с обратна сила вече уредени правни последици от юридически факти, а се доизяснява правилото на ал.1 на § 7 от ПЗР на З..
За неоснователно е прието и направеното възражение на представителя на [община] за редовността на счетоводните документи на ответното дружество, с оглед доказателствената им сила, тъй като съгласно чл.2 от Закона за електростопанството действащ от 1975г. до 1999г.– електрическите уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Само по разрешение на Асоциация „Енергетика“, отделни кооперативни и обществени организации са могли да придобиват и притежават енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди. [община] не е от категорията на посочените субекти. Според последвалия Закон за енергетиката и енергийната ефективност /чл.58 и § 67 ПЗР/ и сега действащия Закон за енергетиката /§4 ПЗР/, енергийните обекти следва да са собственост на юридически лица лицензирани да извършват дейности в енергетиката, поради което ответното дружество е собственик на енергийното съоръжение по силата на законовите разпоредби, а не с оглед счетоводните записвания.
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора енергиен обект страда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./
4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните Д., които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания,
6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и по четвъртия въпрос, като последния се доуточнява от съда, а именно: действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика”. Отговорът на посочените въпроси във въззивното решение е обусловил изходът на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Липсва основание за допускане на касациионно обжалване по останалите въпроси.
Първият, третият и петият въпроси не са свързани с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., както и че обекта е предоставен на електроснабдителното дружество по силата на закона, поради което без значение са счетоводните записвания.
По шестия въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР З., поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, сасно и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 10.01.2014 г., постановено по гр.д. № 874 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „24 май”, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 55871.506.39.4 по КК на [населено място],[жк].
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [община] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 177.32 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: