О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 11. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1377 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 136031 /27.12.2012 г., подадена от К. И. С. срещу въззивно решение от 05.11.2012 г. по въззивно гражданско дело № 5628 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” с-в., с което е потвърдено решение от 10.11.2011 г. по гр.д. № 23240 /2009 г. на Софийски районен съд, 41 с-в., с което е отхвърлен предявеният от К. И. С. срещу З. И. Р. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност за период от 1965 г. до подаване на исковата молба на 30.04.2009 г. на реална част от 600 кв.м. от поземлен недвижим имот, с пл.н. 46 в посочен в решението кадастрален лист по кадастралния план на [населено място], [община], целият с площ 820 кв.м., при посочени в решението съседи.
Насрещната страна З. И. Р. не е дал отговор на касационната жалба (не изразява становище).
Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК: въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения :
В случая е предявен и разгледан от двете инстанции по същество установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за защита на право на собственост върху реална част от поземлен имот. Този иск за собственост е оценяем.
Исковата молба е подадена на 30.04.2009 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 2007 г.. Цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита.
В случая данъчната оценка за целия поземлен имот (л.36 от делото на СРС) с площ 831 кв.м. е 3 734.10 лева, съответно цената на иска за спорните 600 кв.м. е 2 696.10 лева. И двете суми са по-ниски от 5 000 лева.
Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,.след това остава неизменна в цялото производство. В случая въпросът не е повдиган от ответника и от съда (1 с.з. – л.71 и л.86).
Касационната жалба е подадена на 27.11.2012 г., а и съдебното решение на въззивния съд е постановено при действието на редакцията от 21.12.2010 г. на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая цената на иска е по-ниска от 5 000 лева..
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед връщането на касационната жалба искането на жалбоподателя за разноски е неоснователно. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива и разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба с вх. № 136031 /27.12.2012 г., подадена от К. И. С. срещу въззивно решение от 05.11.2012 г. по въззивно гражданско дело № 5628 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2