1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. С., 10.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 738 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 76 от 17.02.2010г. постановено от Д. окръжен съд, Гражданско отделение гр.д. № 14/2010г., с което е отменено решение на К. районен съд от 26.11.2009г. по гр.д. №182/2009г. и вместо това е отхвърлен иска на Ж. Т. Г. от[населено място] против О. служба „З.” –[населено място] за признаване правото на възстановяване на 41,66 дка земеделска земя в землището на[населено място], [община] на наследници на И. Т. И., б.ж. на посоченото село. С решението е обезсилено решението на К. районен съд в частта, с която е признато право на възстановяване на собствеността върху горницата над 41,66 дка до 166,67 дка земеделски земи на същите наследници.
Касационната жалба е подадена от Ж. Т. Г.. В нея се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно не е взел предвид представеното писмено доказателство – декларация на общия наследодател от 1940г. за притежавани непокрити земеделски земи. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по два въпроса в противоречие с практиката на съдилищата. Това са въпросите: 1.дали представената молба-декларация за непокрити имоти, подлежащи на облагане с поземлен данък, е годно доказателство за установяване правото на собственост по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и дали е необходимо тази декларация да е от последното деклариране преди обобществяването – през 1949г. и 2. какво е значението на справката от регистъра по вписванията, която показва липса на извършени разпоредителни сделки със земеделските земи с оглед разпоредбата на чл. 219 ЗЗД/отм./, изискваща нотариална форма за разпореждане с недвижими имоти. За илюстриране на противоречивата практика по първия въпрос е посочено Решение № 858 от 11.12.2009г. по гр.д. № 4418/2008г. на ВКС, ІV г.о., а по втория въпрос Решение № 671 от 31.03.1997г. по гр.д. № 1991/1996г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по жалбата О. служба „З.”-Ш. и контролиращата страна [община] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Производството е предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Съдът е приел от една страна, че за ищцата е налице правен интерес и тя е активно легитимирана да предяви иска в качеството си на наследник на И. Т. И., починал през 1927г., тъй като не е било подавано заявление за възстановяване на собствеността от името на неговите наследници. Съдът е посочил, че има подадени заявления и съответно е възстановена собственост на наследници на наследодателя – Т. И. Т. – син, С. Т. – съпруга, К. Т. И. – син, Т. И. Т. – син, на които общо са възстановени 138,713дка земи, но не може да се установи съвпадение на възстановените на тяхно име и претендираните в настоящето дело земи. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че липсват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на наследодателя към момента на образуване на ТКЗС върху процесните 41,66 дка ниви в землището на[населено място], тъй като представената декларация на наследниците на И. Т. от 20.12.1940г., заверена с подписи на членове на комисия по облагане с поземлен данък, според която той е притежавал към момента на смъртта си през 1927г. 292 дка непокрити имоти в землището, от които две ниви по 50 дка, нива от 190 дка и 2 дка лозе, установява права в момент, твърде отдалечен от образуването на ТКЗС. Събраните гласни доказателства съдът е счел за недопустимо доказателствено средство съобразно настоящата редакция на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, както и е посочил, че липсата на разпоредителни сделки в периода 1941 – 1949г. , установена с удостоверение на С. по вписванията, не води до извод, че тези земи са били в патримониума на наследниците към момента на образуване на ТКЗС. За да обезсили частично решението на първоинстанционния съд относно претендираните земи над 41,66 дка до 166,67дка съдът е изтъкнал, че постановеното от К. районен съд решение по гр.д. № 90/2007г. /при първото разглеждане в първата инстанция/ е влязло в сила в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството за разликата над 41,66 дка до претендираните 292 дка, като необжалвано. Поради това понастоящем спорът е висящ единствено за 41,66 дка.
По наведените предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
Първият посочен процесуалноправен въпрос е за годността на представената декларация като доказателствено средство по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ. Този въпрос действително е обуславящ изхода на спора. Цитираното решение № 858 от 11.12.2009г. по гр.д. № 4418/2008г. на ВКС, ІVго. е постановено в производство по чл. 290 ГПК. В него се приема, че декларацията от 1949г. за притежавани непокрити земеделски имоти е годно писмено доказателство по смисъла на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като удостоверява изявления на праводателя към минал момент, а не е декларация, изготвена след влизане в сила на ЗСПЗЗ, с цел да създаде възможност за земеделска реституция. В същия смисъл относно доказателственото значение на декларациите на собствениците, които те са подавали по силата на Наредбата-закон за поземления данък от 1935г. и Указ № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокритите имоти, е решение № 154 от 04.05.2010т. на ВКС І г.о. по гр.д. № 4945/2008г., както и Решение № 330/10 от 26.04.2010г. на ВКС, І го.о по гр.д. № 952/2009г., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. С оглед задължителния характер на тези решения, установен в ТРОСГКТК № 1/2009г. от 19.02.2010г., т.2, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с посочената задължителна практика на ВКС.
Вторият въпрос, който според жалбоподателката обуславя изхода на спора, е за правното значение на липсата на данни за извършени разпоредителни сделки в периода от 1940-1949г. за доказване на собствеността с оглед изискуемата от закона – чл.219 ЗЗД/отм./ нотариална форма за прехвърляне на недвижими имоти. Цитирано е Решение № 6781 от 31.03.1997г. по гр.д. № 1991/1996г. на ВКС ІV г.о., което постановява, че частният писмен договор не прехвърля собствеността върху недвижим имот и че в производството пред съда следва да се докаже съответният правен способ за придобиване на собствеността. Видно е, че това решение не третира поставения правен въпрос и поради това е неотносимо. Не е спорно, че според закона е необходима нотариална форма за прехвърляне собственост на недвижими имоти. В случая съдът, при преценка на представената справка, е изложил съображенията си защо не приема за доказана собствеността единствено поради липсата на данни за вписани разпоредителни сделки. Тази преценка може да бъде проверявана само в производство по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване.
Въпреки, че подадената касационна жалба е срещу решението изцяло, жалбоподателката не е изтъкнала основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд относно разликата над 41,66 дка до 166,67дка. Затова в тази част не следва да се допуска касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 17.02.2010г. постановено от Д. окръжен съд, Гражданско отделение, по гр.д. № 14/2010г. по касационната жалба на Ж. Т. Г. от[населено място] в частта му, с която е отменено решение № 95 от 26.11.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 182/2009г. и вместо това е отхвърлен иска на Ж. Т. Г. от[населено място] против О. служба „З.” –[населено място] за признаване правото на възстановяване на 41,66 дка земеделска земя в землището на[населено място], [община] на наследници на И. Т. И..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение по касационната жалба на Ж. Т. Г. в частта му, с която е обезсилено решението на К. районен съд за признаване право на възстановяване на собствеността върху горницата над 41,66 дка до 166,67 дка земеделски земи в землището на[населено място] на наследници на И. Т. И..
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в допуснатата част.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: