5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№189
[населено място], 08.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1758 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 187 от 07.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 382/2012г., с което е потвърдено решение №539 от 19.03.2012г. на по гр.д. № 584/2010г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 584/2010г., с което е уважен предявения от Технически университет-В. против [фирма] от отрицателен установителен иск, че дружеството не е собственик на реална част с площ * кв.м. от имот с идентификатор *, целия от * кв.м., находящ се в [населено място], * микрорайон, обозначена с зелен цвят на скицата на л. * от първоинстанционното дело.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв. Н.. Поддържа се на първо място недопустимост на решението като постановено недопустим иск – предявен при ненадлежно упражняване на иск от името на държавата и при липса на правен интерес. Като основание за достъп до касационен контрол се поддържа, че съдът е разрешил въпроси от процесуално и материалноправно естество, обуславящи изхода на спора и отговарящи на изискванията на чл. 280, ал.1, т 1-3 ГПК. Въпросите са: 1/ допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск от страна, която не претендира свои собственически права върху имота и не защитава свое вещно право върху него. По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 503 от 02.05.2012г. по гр.д. № 83/2011г. на ВКС, І г.о.; 2./ ползва ли се със задължителна сила решението, постановено в административно производство по чл. 4 З. по З. и др. спрямо процесуалните субституенти, упражняващи правата на държавата в производство по иска за собственост на реституирания недвижим имот. По този въпрос се поддържа противоречие с ППВС № 8/1980г., т.11; 3/ допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си с обстоятелства, които не са твърдяни от страните и не са включени в доклада на съда като значими за изхода на делото и подлежащи на доказване. Сочи се противоречие с Решение № 452/16.11.2011 хо гр.д. № 621/2010г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 367 от 12.12.2012г. по гр.д. № 155/2012г. на І г.о. ; 4/ подлежи ли на реституция по чл. 2 З. по З. и др. одържавен незастроен имот когато благоустройственото мероприятие е реализирано, но не засяга имота и не променя статута му. Спрямо този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. В допълнителна молба от 13.02.2013г. касаторът сочи, че след подаването на жалбата е постановено Тълкувателно решение № 5/2011г., на ОСГК, което има отношение към втория правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба Технически Университет-В. в писмения си отговор поддържа, че липсват сочените основания за достъп до касационен контрол.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е представил писмен отговор.
Подпомагащите страни Н. Ч., П. Ч., Е. Ч., Ж. К. и Л. К. също не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Технически Университет-В. в качеството му на учреждение, на което е предоставено правото на ползване върху имот държавна собственост. Предмет на спора е реална част с площ * кв.м. от имот с идентификатор *, целия от * кв.м., върху който са построени сградите на Университета. Ищецът е правоприемник на Машинно-електротехнически институт /М./ – В., създаден през 1964г. Същата година със заповед на ИК на Г.-В. за нуждите на института е отреден имот с площ * кв.м. в * микрорайон на града. За терена е съставен акт за държавна собственост през 1971г. като имот с пл. № * по КП на м.”Ч.”, отчужден за предвиденото по план мероприятие, е част от имота по акта за държавна собственост. Върху така отредения имот е изграден учебния комплекс и през 2000г. е съставен акт за публична държавна собственост № * за земя от * кв.м. /включваща и процесния имот/ и изградените през годините множество сгради, подробно описани в акта, всички предоставени на Техническия университет – В. по чл.89 от ЗВО. Спорната реална част попада в двора на Техническия университет и понастоящем се ситуира върху зелените площи между сградите от комплекса на университета.
Ответникът се легитимира като собственик на процесния имот с договор за продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, д. № */*г. Неговите праводатели са придобили имота по реституция с решение от 03.05.1995 г. по д. № 874/1993 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменен отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването и е възстановена собствеността на Г. М. Ч. върху * кв.м. от имот пл.№ * местността „Ч.” В., защрихована в зелено по скицата на вещото лице, неразделна част от решението. Въз основа на решението на съда е била издадена заповед № РД 02-14-635/16.07.2008 г. на МРРБ за отписването на имота от актовите книги.
В. съд е приел, че искът е допустим и ищецът разполага с правен интерес за воденето му, тъй като се явява процесуален субституент на Държавата – ищецът е висше учебно заведение, създадено от държавата и осъществяващо дейността си въз основа на държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. Поради това на Университета е възложено управлението на държавно имущество и той може да предявява искове за защита на това право.
На второ място, съдът е приел, че има право да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституцията, тъй като Университетът не е държавна структура и не е бил страна в административното производство. Съдът изрично е обсъдил позоваването на решението по делото „К. и други” на Е. и е счел, че настоящата хипотеза е различна понеже ТУ-В. е трето лице – правата му произтичат от правата на държавата, но са различни от тези нейните.
В резултат на установените обстоятелства досежно отчуждаването на имота по реда на З. и извършеното комплексно застрояване със сградите на ТУ-В. съдът е намерил, че е налице пречка за реституцията по чл. 2 З. по З., З. и др., тъй като предвиденото мероприятие е било осъществено. Според съда е без значение, че конкретната площ се намира между сградите и върху нея няма строителство, тъй като тревните площи и свободните пространства между сградите също са част от комплекса. Наред с това съдът е допълнил, че няма данни полученото от бившите собственици обезщетение да е върнато, което е условие за настъпване на реституционния ефект. Евентуалното възражение на ответника за придобиване на имота чрез добросъвестно владение съдът е отхвърлил по съображения, че имотът е във владение на ищеца.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, формулиран от касатора, е свързан с допустимостта на иска и съответно на решението: допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск от страна, която не претендира свои собственически права върху имота и не защитава свое вещно право върху него. По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 503 от 02.05.2012г. по гр.д. № 83/2011г. на ВКС, І г.о. То е постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск когато ищецът не владее имота. В него се приема, че когато ищецът не твърди, че е собственик на имота отрицателният установителен иск е недопустим. Липсва противоречие с обжалваното решение, тъй като ищецът е във владение на имота, а и поради особеностите на настоящия случай. В разглежданата хипотеза на ищеца е предоставено правото да управлява, владее и ползва държавен имот, т.е. той действа като процесуален субституент на собственика – Държавата. Именно от това произтича правото му да води и иск за защита собствеността. В този смисъл е Решение № 6 от 01.06.2011г. по гр.д. № 633/2011г. на ІVг.о на ВКС.
Вторият правен въпрос е свързан със задължителна сила решението, постановено в административно производство по чл. 4 З. по З. и др. спрямо процесуалните субституенти, упражняващи правата на държавата в производство по иск за собственост на реституирания недвижим имот. По този въпрос се поддържа противоречие с т.11 от ППВС № 8/1980г., в която се приема, че държавните учреждения и предприятия, на които е предоставено оперативно управление и стопанисване на държавен имот, са процесуално легитимирани да осъществяват правната му защита чрез надлежните си органи. За да се отговори на въпроса е необходимо да се отчете спецификата на субекта, комуто в случая е възложено правото на управление и ползване. Техническият Университет – В. не е типично държавно учреждение, каквито визира постановлението, а държавно висше училище, със статут на юридическо лице, което осъществява дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия, като същевременно може да придобива на свое име недвижими имоти и да получава приходи от тях – чл. 13 от Закона за висшето образование; като предоставените му от държавата недвижими имоти са публична държавна собственост – чл. 89, ал.2 ЗВО. Поради тези специфики и необходимостта от изясняване на произтичащите от това особености при упражняване правото на държавна собственост върху недвижим имот, която според закона е само публична, както и на обвързаността от постановените спрямо държавата съдебни актове, следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
На трето място касаторът извежда правния въпрос: допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си с обстоятелства, които не са твърдени от страните и не са включени в доклада на съда като значими за изхода на делото и подлежащи на доказване. Въпросът има предвид посочения от въззивния съд допълнителен довод за неосъществяване фактическия състав на реституцията свързан с липсата на доказателства за връщане на полученото при отчуждаване на имота обезщетение. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд също е приел това обстоятелство за недоказано. Касае се до допълнително, а не решаващо съображение на въззивния съд. Поради това то не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
На последно място е наведен материалноправен въпрос: подлежи ли на реституция по чл. 2 З. по З. и др. одържавен незастроен имот когато благоустройственото мероприятие е реализирано, но не засяга имота и не променя статута му. Спрямо този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Следва да се посочи, че въпросът дали е налице предпоставката за реституция по чл.2 З. – върху имота да не е започнало фактическо строителство, е винаги предмет на доказване по конкретното дело, а и по него е създадена богата практика. Поради това касационно обжалване по въпроса не следва да се допуска, а съдът ще го разгледа по съществото на спора, предвид вече установеното основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 07.11.2012г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 382/2012г. по касационната жалба на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 496лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: