О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
гр.София, 08.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2083/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Ж. К., М. Б. А. и А. Р. К. са подали касационна жалба вх.№ 6103 от 03.12.2012 год. срещу въззивното решение № 170 от 17.10.2012 год. по в.гр.дело № 61/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1072 от 16.08.2011 год. по гр.дело № 896/2010 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите за признаване за установено правото на собственост на първите двама от тях върху ? идеална част/в съпружеска имуществена общност/ и на третия – върху ? идеална част от недвижими имоти в [населено място],[жк], м.”М.”, представляващи поземлени имоти №№ * и * по КП от 1997 год., с площ * кв.м., а по скица от * кв.м., заедно идентични с ПИ № * по ПНИ на м.”М.”, както и в частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявените като евентуални искове за признаване за установено, че ищците/сега касатори/ са собственици на посочените по-горе имоти, претендирани на основание изтекла придобивна давност чрез владение за периода от 08.03.2004 год. до 25.03.2011 год. и е прекратил производството в тази му част.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.210 и чл.214 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) необходимост от произнасяне на ВКС по въпроса: попада ли в хипотезата на чл.18з, ал.3, предл.второ ППЗСПЗЗ отказът от наследство за имот, включен в наследството и обект на замяна по З. и б) противоречие на въззивното решение на решение № 8 от 01.02.2012 год. по гр.дело № 1011/2011 год. на ВКС, ІV г.о. по въпроса: допустимо ли е последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца чрез писмена молба преди провеждане на първо съдебно заседание, чрез въвеждане на ново основание, в условията на евентуалност, при условие, че искането е направено по реда на чл.214, ал.1 ГПК и пред родово подсъден на иска съд, както и задължен ли е решаващият съд с посоченото в писмената молба на страната правно основание. К. се позовават и на решение № 2089 от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год. на ВКС, ІV г.о. и на тълкувателно решение № 10/2012 год. от 05.12.2012 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касация С. Ж. Й. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищците/сега касатори/ се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба от 08.03.2004 год., сключен с В. П. Г., предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. Прието е, че продавачката/конституирана в процеса като трето лице помагач/ е придобила имота също чрез покупко-продажба от М. П. П.-К., която пък се явява единствен собственик на имота, придобит от нея по наследство от родителите й П. П. С. и М. Г. П. и след отказ от наследството на последните, извършен от Л. П. П.. Безспорно е, че процесният имот е бил предоставен на наследодателя П. П. С. в замяна срещу негов включен в ТКЗС имот, извършена с протокол на ТПК комисия от 10.02.1975 год., за което е бил съставен нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год.
В. съд е приел, че отказът от наследство не съставлява разпоредителна сделка със земя по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при наличие на каквато замяната би останала в сила, тъй като предмет на отказа от наследство не е правото на собственост върху конкретни недвижими имоти, а засяга един комплекс от права и задължения, каквото е наследството. Ето защо, според апелативния съд, праводателката на ищците/касатори/ е придобила правото на собственост върху процесните имоти от несобственик.
Апелативният съд е приел, че предявения в отношение на евентуалност положителен установителен иск за придобиване правото на собственост върху процесните имоти на основание давностно владение е недопустим. Според съда, изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК чрез въвеждане на ново основание в условията на евентуалност е недопустимо, тъй като разпоредбата предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов, наред с главния иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: попада ли в хипотезата на чл.18з, ал.3, предл.второ ППЗСПЗЗ отказът от наследство по отношение на имот, включен в наследството, който имот е бил обект на извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост. По този въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, липсва задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 17.10.2012 год. по в.гр.дело № 61/2012 год. на Варненския апелативен съд по жалба вх.№ 6103 от 03.12.2012 год. на С. Ж. К., М. Б. А. и А. Р. К..
ДАВА едноседмичен срок на жалбоподателите да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 381,90/триста осемдесет и един + 0,90/лева и в същия срок да представят в съда банков документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава на ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/