3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
[населено място], 11.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1799 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2367 от 15.11.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. №2455/2013г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски районен съд по гр.д. № 21484/2011г. С него са отхвърлени исковете на В. М. Т. и П. С. Т. против Н. Н. Р. и Й. А. Р. по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за предаване владението върху таванско помещение с площ 32,41 кв.м. в североизточната част на таванския етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], очертано с розов цвят на скицата на л. 33 от делото и за заплащане на сумата 4733,52лв. обезщетение за ползване на това помещение за периода от 01.06.2010г. до 29.12.2011г. и сумата 367лв. лихва за забава върху главницата за същия период.
Касационната жалба е подадена от ищците В. и П. Т. чрез адв.В.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа разрешаване на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно на въпросите: 1/ дали несамостоятелната вещ следва главната, ако е пропуснато да бъде описана в документа за прехвърляне на правото на собственост; 2/имат ли обслужващите помещения самостоятелно съществуване и могат ли да бъдат собственост на субект, различен от титуляра на правото на собственост върху обслужвания обект.
Ответниците по жалбата Н. Н. Р. и Й. А. Р. са представили писмен отговор, в който мотивират липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск, предявен от В. Т. и съпругата му П. Т. против Н. и Й. Р. досежно таванско помещение в сградата на [улица] [населено място]. Ищците са закупили с договор от 08.04.1987г., сключен по реда на Н./отм./, недвижим имот ведомствен на СО „Автомобилни превози”, а именно: апартамент № 1 с площ 72,65кв.м., заедно с принадлежащата му изба с площ 7,28 кв.м. и 1,228% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. В договора за продажба не е описано като принадлежност таванско помещение.
С решение № 587 от 11.05.2010г. по гр.д. № 1512/2009г. на Варненски окръжен съд по иск на В. Т. против [фирма] – В., Н. Р. и Й. Р. е прогласена нищожността на договор за продажба от 30.04.2004г., с който дружеството е прехвърлило на Н. Н. Р. апартамент № 5 на петия /тавански/ етаж от сградата на [улица], поради липса на предмет на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. В това производство ищецът е обосновал правния си интерес с твърдението, че таванското помещение е предвидено по проект като принадлежност на неговото жилище. За уважаване на иска съдът е изтъкнал, че преустройството на таванските помещения в жилищен имот е било несъобразено със закона и поради това те са останали със статут на несамостоятелен обект на правото на собственост.
Според събраните свидетелски показания ищците не ползват таванските помещения повече от десет години, а ответниците са напуснали през декември 2010г. след приключване на делото с „А.”- В..
За да отхвърли иска въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 98 ЗС принадлежността следва главната вещ, но е намерил за недоказано в случая, че таванското помещение е принадлежност към жилището на ищците. Освен това е счел, че свидетелските показания не установяват фактическа власт на ищците върху същото считано от придобиване на жилището през 1987г. предвид евентуалното им твърдение за придобиване по давност. На следващо място е приел за недоказано и че ответниците упражняват фактическа власт върху спорното помещение.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Поставените от касаторите правни въпроси са: дали принадлежността следва главната вещ и дали обслужващите помещения могат да съществуват самостоятелно и да бъдат обект на отделно право на собственост. Представена е съдебна практика, която дава разрешения, свързани с приложението на чл. 98 ЗС в следния смисъл: 1/ когато етажен собственик прехвърля жилището си, то приобретателят придобива и съответните идеални части от общите части, без това да е посочено в договора – Решение № 154 от 1.12.1964г. по гр.д. № 131/64г. на ОСГК, Решение № 265 от 19.03.2009г. по гр.д. № 6331/2007г. на Іг.о.; 2/ избите и таваните не могат да принадлежат на лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост; съответно – лицата, които притежават обекти в етажната собственост могат да придобият включително и по давност складови помещения в сградата – Решение № 207 от 16.06.2011г. по гр.д. № 867/2010г. на ІІг.о.; 3/ складовите помещения – зимнични и тавански следват правото на собственост на жилището, което обслужват; т.е. те нямат самостоятелен статут – Решение № 2463 от 19.01.2005г. по гр.д. № 613/2002г. на ІVг.о.
Видно, че въззивният съд не е постановил решението си в разрез с посочените постановки. Напротив, съдът също се е позовал на чл. 98 ЗС, но за да отхвърли иска е приел, че ищците не са доказали таванското помещение, предмет на спора, да е принадлежност към тяхното жилище, нито че са го придобили чрез давностно владение.
Следва да се обърне внимание, че в предходното производство – по иска по чл. 26 ЗЗД ищците са ангажирали доказателства относно статута на процесното помещение, неговото предназначение по проекта на сградата и оттам за принадлежността му към закупеното от тях жилище. Такива доказателства в настоящето производство липсват и именно това е една от причините, обусловили отхвърлянето на исковете.
Отделно от това, голяма част от съображенията на касаторите в изложението имат характер на касационни оплаквания, тъй като са свързани с правилността и обосноваността на направените от съда изводи, а последните не могат да са обект на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.
Наведените на последно място в жалбата доводи за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение представляват искане за изменение на решението в частта за разноските и следва да бъдат разгледани от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2367 от 15.11.2013г. по гр.д. №2455/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на В. М. Т. и П. С. Т., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: