О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№276
гр.София, 10.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2952/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. С. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 767 от 27.02.2013 год. срещу въззивното решение № 9 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 398/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 347 от 11.07.2012 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) противоречие с решение № 89 от 07.05.2012 год. по гр.дело № 549/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. и б) следва ли да бъде допускан до делба имот, за който съдът счита, че е реално поделяем, но преустройството може въобще да не бъде осъществено, като това е едно бъдещо несигурно събитие, с оглед на което страните никога не биха могли да получат реален дял в натура?
Ответницата по касация П. Г. И. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че първоначално съсобственият имот е представлявал жилище, което въз основа на разрешение за строеж № 163/19.08.2009 год., влязло в сила на 07.09.2009 год., е било преустроено в магазин за електроматериали с офис и външно стълбище, обектът е нанесен на кадастралната карта на [населено място] с идентификатор * и е въведен в експлоатация.
С протоколно определение от 20.10.2011 год. по гр.дело № 1651/2011 год. на Габровския районен съд е била одобрена съдебна спогодба за допускане на съдебна делба при равни квоти между съделителите.
От заключението на вещото лице е установено, че имотът е поделяем на два реални дяла при условията на чл.203 ЗУТ. Всяка от страните е изработила самостоятелно инвестиционен проект, като и двата проекта са одобрени от главния архитект на общината. Според проекта, възложен от ищцата П. Г. И. имотът се разделя на: дял първи-офис и дял втори-магазин за електроматериали, а според проекта, възложен от ответницата М. Г. С.: дял първи-жилище и дял втори-магазин за електроматериали. Общата стойност на целия имот, предмет на делбата възлиза на 82 000 лева или по 41 000 лева за всеки съделител, а разноските за преустройството за обособяване на двата дяла възлизат на 2 290 лева или по 1 145 лева за всеки от дяловете.
Съдилищата са приели, че делбата следва да се извърши по проекта, предвиждащ разделянето на съществуващия магазин за електроматериали с офис на два дяла: дял първи-офис със средна пазарна цена 40 500 лева и дял втори – магазин за електроматериали със средна пазарна цена 42 700 лева. Дял първи – офис е поставен на М. Г. С., а дял втори – магазин за електроматериали е поставен на П. Г. И..
Прието е за неоснователно искането на страните да им бъде дадена възможност да се снабдят с проектни идентификатори на двата дяла от С.-Г.. Според въззивния съд действително чл.54, ал.4 З. поставя изискване преди извършване на съдебна делба на обособени дялове, същите да са получили идентификатори в кадастъра, но в конкретния случай делбата не касае обособени дялове, а проектни такива, които следва да се обособят след извършване на предвиденото в инвестиционния проект преустройство. Добавено е, че едва след преустройството, и след като се снабдят с удостоверение за въвеждане в експлоатация на обособените самостоятелни обекти, страните биха могли да получат идентификатори за имотите си.
Прието е по-нататък, че разходи по преустройството е направила само П. Г. И. със знанието и без противопоставянето на М. Г. С., поради което последната е осъдена да заплати сумата 10 900 лева – подобрения до размера на обогатяването.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В. съд е приел, че делбата между страните не касае обособени дялове, а проектни такива, които следва да се обособят след извършване на предвиденото в инвестиционния проект преустройство, като се е позовал на решение № 369 от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. относно приложението на чл.54, ал.4 З..
В. решение противоречи на решение № 89 от 07.05.2012 год. по гр.дело № 549/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че съгласно чл.54, ал.4 З., при съдебна делба обособени дялове се възлагат, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон, а по делото не са били представени доказателства за това, че отделните обекти в съсобствеността, за които се твърди, че съществуват, са получили идентификатори. Посочено е, че решение № 368 от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на ІІ г.о. на ВКС е неотносимо, тъй като същото касае сграда в режим на етажна собственост, при която етажите в съсобствената жилищна сграда са изградени по начин за самостоятелно ползване и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на З..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 398/2012 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх.№ 767 от 27.02.2013 год. на М. Г. С. от [населено място].
ДАВА на жалбоподателката едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата в размер на 1 050/хиляда и петдесет/лева и в същия срок да представи в съда квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/