О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1057
гр.София, 22.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 833/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. и А. О. И. от [населено място], с вх.№ 4007 от 10.05.2011 год., срещу въззивното решение № 66 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 116/2011 год. на Хасковския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 203 от 18.10.2010 год. по гр.дело № 11/2010 год. на Свиленградския районен съд.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материалноправни въпроси: а/при предявен иск за определен УПИ, решението по делото обхваща ли и невключената в това УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ?; силата на пресъдено нещо на решението по делото разпростира ли се и върху части вън от процесното УПИ? б/предварителният договор за продажба на недвижим имот с клауза за предаване владението на имота при сключване на същия договор, надлежно правно основание ли е за владението на имота. Поддържа се, че по въпросите по б.”а” няма практика на ВКС, а по тези по б.”б” въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 1110 от 23.06.1961 год. по гр.дело № 3090/1961 год. на ВС, решение № 1085 от 17.05.1968 год. по гр.дело № 468/1968 год. на ВС, І г.о., решение № 885 от 23.12.1988 год. по гр.дело № 370/1988 год. ВС, ІІ г.о., решение № 762 от 29.08.1986 год. по гр.дело № 411/1986 год., ВС, ІІ г.о., решение № 233 от 30.04.1995 год. по гр.дело № 630/1995 год. петчленен състав на ВКС и решение № 1023 от 17.07.1958 год. по гр.дело № 401/1958 год. на ВС, ІІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че правилно е била отразена имотната граница между имот с идентификационен № * и имот с идентификационен № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] от 2006 год. чрез законосъобразно включване в първия посочен имот на спорните * кв.м., за които със сила на пресъдено нещо с решение № 88 от 29.03.2006 год. по гр.дело № 94/2005 год. на Харманлийския районен съд /влязло в сила на 23.04.2006 год./ по иск по чл.108 ЗС по отношение на касаторите Н. А. И. и А. О. И. било установено, че ответниците по касационната жалба /тогава ищци/ са собственици на недвижим имот, целият с площ * кв.м., представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1984 год., ведно с построените в него масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и търговски обект, находящи се в западната част на имота, при граници: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, улица и ответниците по ревандикационния иск/сега касатори/ са осъдени да предадат владението върху имота. В. съд е приел, че макар и решението от 29.03.2006 год. да касае УПИ *, то в площта на същия УПИ са включени и спорните * кв.м., имайки предвид посочената в съдебния акт по гр.дело № 94/2005 год. на Х. площ на УПИ *, а именно * кв.м., при това включващи не само масивната жилищна сграда, но и второстепенната постройка и търговски обект, както и с оглед границите на тези * кв.м., представляващи УПИ *. Добавено е, че действително е имало погрешно нанасяне на границите между парцел * и парцел * по плана от 1984 год. по новия кадастрален план от 2006 год., доколкото процесните * кв.м. са били включени в новия имот с идентификатор № * собственост на ответниците, а именно частта, така както е обозначена на комбинираната скица на вещото лице Н.Д. към експертното заключение. Според въззивния съд, обаче това не може да обуслови основателност на иска по чл.53, ал.2 З. с оглед установяването към момента на одобряване на новата кадастрална карта на града със сила на пресъдено нещо с решението на РС-Харманли по гр.дело № 94/2005 год. правото на собственост на М. и Н. А. върху цялото спорно място от * кв.м., включително и върху тази част, която при това положение се явявала правилно включена в имот с идентификатор № *.
За да уважи насрещната претенция по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че касаторите упражняват фактическа власт върху процесните * кв.м. и М. и Н. А. не са имали възможност да ползват имота, поради което е налице неоснователно обогатяване в размер на 7 159,35 лева за периода от 01.01.2004 год. до предявяване на иска на 09.06.2009 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се отговори на въпроса: при предявен иск за определен упълномерим поземлен имот, решението по делото обхваща ли и невключената в този УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ, и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение разпростира ли се и върху части вън от процесния УПИ? Допускането на касационно обжалване по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в случаите на зачитане силата на пресъдено нещо на решения, постановени по искове с предмет право на собственост върху урегулирани поземлени имоти в последващи производства по искове по чл.53, ал.2 З.. Доколкото насрещната претенция по чл.59 ЗЗД е уважена с решаващия мотив, че касаторите упражняват фактическа власт върху процесните * кв.м., част от имот № * без правно основание, тъй като със сила на пресъдено нещо с решението по гр.дело № 94/2005 год. на РС-Харманли било установено, че са собственост на М. и Н. А., следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в тази му част.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 116/2011 год. на Хасковския окръжен съд, трети въззивен граждански състав по жалба вх.№ 4007 от 10.05.2011 год., подадена от Н. А. И. и А. О. И. от [населено място].
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 183/сто осемдесет и три/лева и в същия срок да представят в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/