О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр.София, 10.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 6902/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Г. Г. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 4155 от 01.08.2013 год. срещу въззивното решение № 110 от 02.07.2013 год. по в.гр.дело № 222/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 417 от 07.03.2013 год. по гр.дело № 475/2012 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по предявения от жалбоподателката срещу Г. И. И. отрицателен установителен иск за признаване, че ответникът не е собственик на недвижим имот – място с площ 1052 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м.”Св.Н.”/”В.”/, съставляващо ПИ № 1128 по ПНИ на СО”Св.Н.”, бивш имот с пл.№ 605 от КП от 1977 год., при граници на имота: ПИ №№ 1127, 1129 и път.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните въпроси, по които според жалбоподателката, въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, а именно: а/ имат ли конститутивно действие решенията на поземлените комисии, издадени по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ след измененията на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999 год./ и възстановяват ли те окончателно правото на собственост на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на лицата, в чиято полза са издадени? б/длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да се произнесе в рамките на заявения за разглеждане предмет, т.е. в конкретния случай да се произнесе по същество по предявения отрицателен установителен иск и дали непроизнасянето му по предмета на делото не води до постановяване на недопустимо съдебно решение и в/дали въззивният съд следва да определи основание на иска, базирайки се само на някои от твърденията на ищцата, посочени в исковата молба, или правният интерес от предявяване на иск се определя не само от твърденията на ищеца, а от съвкупната оценка на твърдения, доказателства и установените фактически обстоятелства по делото?
Жалбоподателката се позовава на решение № 62 от 09.02.2012 год. по гр.дело № 294/2011 год. на ВКС, І г.о.; решение № 185 от 25.06.2013 год. по гр.дело № 2066/2013 год. на ВКС, І г.о.; решение № 68 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 791/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 496 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на ВКС, І г.о., както и на влезлите в сила решение от 20.10.2009 год. по в.гр.дело № 2248/2008 год. и № 436 от 06.03.2012 год. по в.гр.дело № 1429/2011 год., и двете на Варненския окръжен съд.
Ответникът по касация Г. И. И. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение предявеният отрицателен установителен иск за собственост е уважен, като е прието, че към момента на постановяване на решение № 1168 от 24.11.2004 год. на ОСЗГ-В. процесният имот е имал статут на земеделски, какъвто статут притежавал и към момента на кооперирането му през 1958 год., както и към 01.03.1991 год., когато е влязъл в сила ЗСПЗЗ, което обуславя и предопределя възстановяването му чрез земеделска реституция. Районният съд е приел, че правният интерес се установява от обстоятелството, че в полза на ищцата/сега касатор/ е издадено цитираното решение на ОСЗГ-В. за лозе от 3.353 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но за част от същия имот, а именно: имот, представляващ ПИ № 1128 по ПНИ на СО”С. Н.”, а ответникът се легитимира с нотариален акт № 77, т.І, нот.дело № 887/1999 год. за покупко-продажба на имота от своя баща И. Г. И.. Прието е, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила за процесния имот поради липса на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за ищцата /сега касатор/ не съществува правна възможност по исков ред да защити правата си и спрямо трети лица, които претендират право на собственост вследствие на придобивна давност.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Според апелативния съд, ако ищцата е собственик на процесния имот, тя може да търси връщането му от всяко лице, което го държи без основание, а възможността да се предяви осъдителен иск прави установителния иск недопустим, тъй като от него няма правен интерес и той не дава достатъчно ефикасна защита на накърненото право. Доколкото в случая е безспорно, че ответникът владее процесния имот, въззивният съд е приел, че ищцата/сега касатор/ разполага с по-силна защита – осъдителен иск.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. решение противоречи на решение № 62 от 09.02.2012 год. по гр.дело № 294/2011 год. на ВКС, І г.о., решение № 185 от 25.06.2013 год. по гр.дело № 2006/2013 год. на ВКС, І г.о. и на решение № 68 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 791/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., които съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК обобщено приемат, че лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Според решение № 185 от 25.06.2013 год. по гр.дело № 2006/2013 год. на ВКС, І г.о., административната процедура за реституция на тези терени приключва с приемане на план на новообразуваните имоти и издаване на заповедите по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 02.07.2013 год. по в.гр.дело № 222/2013 год. на Варненския апелативен съд по жалба вх.№ 4155 от 01.08.2013 год. на С. Г. Г. от [населено място].
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението жалбоподателката да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата, в размер на 271,96/двеста седемдесет и един + 0,96/лева и в същия срок да представят в съда банков документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: