О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№674
С., 24.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 370 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. В. и Е. В., чрез представителите им адвокат Й. Г. и адвокат Д. П., против решение от 8.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1975 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В отделение, с което е оставено в сила решение от 21.06.2003 г. по гр.д. № 15070/2000 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав за отхвърляне на предявения от Р. В. и Е. В. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение магазин в [населено място], [улица].
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищците са основали иска на твърденията, че магазинът е бил одържавен по ЗОЕГПНС от праводателя им Ж. Х. А. и собствеността е възстановена по реда на ЗВСОНИ. В. съд е приел, че имота съществува до размерите в които е одържавен и от тази гледна точка липсват пречки за възстановяване на собствеността. С оглед оспорване правата на праводателя на ищците обаче е счетено, че не е доказано по безспорен начин Ж. Х. А. да е бил собственик към момента на одържавяването, доколкото е установено единствено, че същия е декларирал имота през 1947 г., а в акта за държавна собственост е посочено, че имота е негова бивша собственост, но при отчуждаването е ползван от обущарска кооперация, без данни за правното основание, въз основа на което се ползва магазина.
К. считат, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г., ОСГК и на ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК според които собствеността се възстановява по силата на закона на лицата, от които имотите са отнети или на техните наследници. И двете тълкувателни решения не съдържат разрешение на поставения въпрос, а именно достатъчно ли е имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта по посочения въпрос да се даде тълкуване на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ и чл.9 ЗВСОНИ.
Съдът е отхвърлил иска, приемайки, че ищците не се легитимират като лица, на които е възстановено правото на собственост, поради което не е разглеждал притежава ли ответника права, които да са им противопоставили, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос – за действието на договора за покупко-продажба, с който общината след влизане в сила на ЗВСОНИ е продала имота на ответното дружество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 8.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1975 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-В отделение.
В едносемичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 132 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: