3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№909
С., 17.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 693 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. Я., чрез пълномощника му адвокат И. Д., против решение от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 10447 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 8.05.2009 г. по гр.д. № 11951/2006 г. на Софийски районен съд, 37-ми състав за отхвърляне на предявените от Г. М. Я. против Национален център за аграрни науки /сега Институт по криобиология и хранителни технологии/ ревандикационни искове за предаване владението на ПИ с площ от * кв.м., обозначен по буквите А. по скица-приложение към исковата молба и с местонахождение кв.6 по плана на [населено място], Н. „Х.-В.”, който попада в част от УПИ * и терен, отреден за изграждане на улица, както и на * ид.ч. от двуетажно производствено хале със застроена площ от * кв.м., застроен в същия имот, както и установителните искове за собственост на същия имот, предявен срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Столична община.
Ответникът по касационната жалба Институт по криобиология и хранителни технологии, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Ищецът е основал исковете на твърденията, че имота е отчужден от негов наследодател по ЗОЕГПНС и на основание ЗВСОНИ му е възстановена собствеността. Съдът е приел, че не е установена активната легитимация на ищеца, тъй като имотът е одържавен като земеделска земя, а впоследствие е включен в регулационния план и е отреден за мероприятия, т.е. той не съществува реално във вида, в който е бил отчужден като обект на собственост. Счетено е, че дори да се приеме, че е налице хипотезата на частично застрояване, отново не е настъпил реституционния ефект – след като имота не съществува по градоустройствения план, тъй като по силата на териториално устройствен план е отреден за обществено мероприятие и е застроен, този имот е трансформиран. В тежест на ищеца е да установи, че имотът не е засегнат от мероприятия по регалационния план, респ. че отредените мероприятия не са реализирани, в който случай наличието на незастроена площ не е достатъчна за възстановяване на собствеността по силата на закона, т.к. засегнатите собственици разполагат с9 възможността по чл.2, ал.5 З. да поискат отделяне и реално връщане на земята или част от нея за обособяване на парцел. По делото не е доказано реализиране на такава административна процедура, поради което следва да се приеме, че не е установено твърдяното придобивно основание.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. налице ли е предпоставката за настъпване на реституционния ефект по чл.1 ЗВСОНИ, а именно отчуждения имот да съществува реално до размерите, в които е отчужден, когато имотът е одържавен като земеделска земя, а впоследствие е включен в регулационния план и е отреден за мероприятия.
2. третира ли се като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране, застрояването с незаконни строежи или след 25.02.1992 г. в подлежащи на реституция имоти.
3. в случай на частично застрояване на отчужден по ЗОЕГПНС незастроен имот, настъпва ли реституционния ефект по ЗВСОНИ, върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост
4. следва ли подлежащ на реституция имот да съществува като самостоятелна кадастрална единица
5. какви са задълженията на съда при обосноваване на решението си – длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните, доказателствата към тях и релевантните за спора факти.
Изводите на въззивния съд по първия и третия въпрос противоречат на ТР №1/95 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, според които промените във функционалното предназначение са без правно значение за действието на реституцията и че новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В. съд не се е произнесъл по останалите поставени въпроси, доколкото е формирал волята си единствено на извода, че не е настъпила реституция, тъй като имота не съществува реално до размерите, в които е отчужден, поради отреждането му за мероприятие по регулационния план.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 10447 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 472.90 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: