О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 143/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д., п. от о. у. на о. П., по п. на м. на р. р. и б., е подала касационна жалба вх.№ 83 от 05.11.2011 год. срещу въззивното решение № 553 от 25.11.2010 год. по в.гр.дело № 618/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен съ став, с което е оставено в сила решение № 49 от 20.06.2008 год. по гр.дело № 2500/2007 год. на Плевенския районен съд относно уважения иск за признаване за установено по отношение на касатора, че УПИ-* в кв.* по плана на [населено място] с площ 8940 кв.м., отреден за „хотел” е собственост на О.-гр.П..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по въпроса: представлява ли отреждането на имота за хотел по плана на населеното място, обществено и/или благоустройствено мероприятие за задоволяване нуждите само на общината и от значение ли е дали това мероприятие може да бъде реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС/ДВ, бр.96 от 05.11.1999 год./?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният УПИ *, в кв.*с площ 8940 кв.м. е „незастроен имот” съгласно чл.84, ал.7 ППЗТСУ/отм./ и ПКС/отм./, като част от него с площ 3916 кв.м. обхваща отчуждените през 1984 год. имоти с пл.№№ от * до * в кв.*, за които е бил съставен акт за държавна собственост № */14.02.1985 год., а останалите 5024 кв.м. са вписани в имотния регистър по плана на [населено място] като държавен имот /бивше сиропиталище към МЗСГ/, предвидени по плана от 1967 год. „за музей”. Прието е по-нататък, че от посочените имоти е образуван УПИ-* в кв.* по ЗРП от 1976 год.; по плана от 1998 год. имота е УПИ-* в кв.*, като в обяснителната записка към заповедта на кмета на [община] от 20.06.1998 год. за одобряването му има графичен текст, че предвиденото мероприятие е от общоградско значение. Посочено е още, че е налице разрешение за строеж № */03.12.1984 год. за обект МК”О.” с инвеститор [фирма]-П., но протоколи за строителна линия са запазени след 01.01.1986 год., а разрешението за строеж е невалидно съгласно чл.153, ал.2 ЗУТ.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съгласно § 7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА/обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 год./, процесният имот е преминал в собственост на [община]. Прието е,че се касае за незастроен имот в селищна територия, предназначен за благоустройствено мероприятие – „хотелски комплекс” и придобит от държавата чрез отчуждително производство /в съдебно заседание вещото лице С. К. обяснило, че една част от поцесния имот е била отчуждена, а друга част национализирано през 1947 год. бивше сиропиталище/. Прието е,че предназначението на имота обслужва именно нуждите на общината и строителството на обекта отразява необходимостта от наличието на подобни комплекси за посрещане гостите на града, поради което не следва да се приеме, че е с национално предназначение. Въззивният съд е достигнал до извода, че са изпълнени предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС и имотът е преминал в собственост на общината-ищец.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, за да се отговори на въпроса: съставлява ли предвиденото в плана мероприятие „за хотел”, такова обществено и/или благоустройствено мероприятие, което да е основание за трансформиране на държавната собственост в общинска съгласно § 7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, респ. § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, и от значение ли е дали това мероприятие може да бъде реализирано?
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 553 от 25.11.2010 год. по в.гр.дело № 618/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен състав по жалба вх.№ 83 от 05.11.2011 год.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: