3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
С., 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 63 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТПК”С.”, [населено място] могили, чрез пълномощника й адвокат С. И., против решение № 598 от 22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 853 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 82 от 8.06.2012 г. по гр.д. № 623/2008 г. на Районен съд-Белене за отхвърляне на предявения от ТПК”С.”, [населено място] могили против [община] ревандикационен иск по отношение на дворно място, съставляващо парцел * в кв.* по плана на [населено място], обл.Р. с площ 1624 кв.м. и построения
Ответникът по касационната жалба [община] не е подала писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ответника [община] М. С., действащ като [фирма], [населено място], [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
В исковата молба от 15.12.2008 г. ТПК”С.”, [населено място] могили твърди, че през време на своето съществуване, през 1966 г. е придобила правото на собственост върху процесния имот, като е била принудена да преустанови дейността си с решение на общото си събрание, проведено на 26.12.1975 г. и след 1.01.1976 г. цялата дейност на кооперацията е била предадена на РПУ „Д.” по баланс към 25.12.1975 г., после на М. и накрая имотите били разпределени на [община] могили и [община]. Кооперацията е възстановена с решение на общото събрание и последващо решение от 9.07.1992 г. на Р., ТО по гр.д. № 243/1992 г., а възстановяването на собствеността е станало по силата на Закона за кооперациите, като ответната община владее процесния имот без правно основание, поради което е поискано да бъде осъдена да го предаде. Така предявения иск е квалифициран като ревандикационен и разгледан като първа инстанция от Районен съд-Белене и като въззивна инстанция – от Русенския окръжен съд. Ответната община е възразила, че процесната сграда е построена въз основа на отстъпено на ТПК „Родина” през 1966 г. право на строеж, като понастоящем дворното място е частна общинска собственост, а сградата към 1995 г. е частна собственост, придобита по реда на З..
За да постанови решението си Русенският окръжен съд е приел, че процесният битов комбинат с приемо–предавателен протокол от 31.01.1980 г. е предаден от РПУ „Д.” [населено място] могили на [фирма] – клон Борово. През 1989 г. „М.” – клон Борово е преобразувано в общинска фирма „Борово”, която през 1992 г. с решение на Р. е преобразувана в [фирма] съгласно § 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. За имота е съставен Акт за държавна собственост № 251/24.10.1994 г. Въз основа на решение на Общинския съвет, битовият комбинат е продаден през 1994 г. чрез приватизационна процедура на [фирма] [населено място], за което е съставен н.а. № *, том *, дело № */* г. на нотариус при Беленския районен съд. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№*, дело №* от 2008 г. на нотариус при Беленския районен съд [фирма] прехвърля собствеността на битовия комбинат на [фирма], представляван от А. С., който го владее и към момента. При това положение, дори и да се приеме, че ТПК „С.” с регистрацията си по ф.д.№*/* г. на Р. е възстановила дейността си, след като по делото е безспорно установено, че ответникът [община] не владее и не държи процесния битов комбинат, предявеният ревандикационен иск само на това основание е неоснователен. Изложени са съображения, че същевременно не са представени доказателства, установяващи правото на собственост на ТПК „Сила”, [населено място] могили. От приложената служебна бележка от кметството в [населено място] се установява, че с протокол № 9 от 27.09.1966 г. на ОНС [населено място], на ТПК „Р.” [населено място] е отстъпено право на строеж върху парцел * в кв.* по плана на [населено място]. По делото липсват каквито и да е доказателства за настъпило правоприемство между ТПК „С.” и суперфициара ТПК „Р.”, с което ищецът да обоснове правото си на собственост върху процесния имот.
К. поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение и се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на решението на Русенския окръжен съд. Съдът се е произнесъл именно по предявения осъдителен ревандикационен иск, а не по установителен иск, както поддържа касаторът. Липсват данни и за нарушаване правилата на родовата подсъдност, тъй като видно от данъчната оценка на имота /лист 174 от първоинстанционното дело/ цената на иска е * лв., т.е. под размера по чл.104, т.3 ГПК обуславящ родова подсъдност като първа инстанция на Окръжен съд.
Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 6/2006 г., т.5, според която възстановяването на собствеността на имоти по § 39 ЗИД ЗК на кооперации и кооперативни съюзи, които са възстановили дейността си по реда на чл.49 ЗК настъпва по право и се реализира по исков ред. Т. противоречие не е налице, тъй като в мотивите на въззивния съд липсва извод, че възстановяването на собствеността не е по силата на закона, а изводите са че не е доказано ищцовата кооперация да е придобила собствеността преди преустановяване на дейността й през 1976 г.
Доводите, че съдът в противоречие с §1, ал.3 ДР ЗК /отм./ не е съобразил документите, с които е доказана собствеността, както нарушените от ответната страна разпоредби на З. и ПМС № 20/1.02.1993 г., са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които сами по себе си не са основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие с решение № 83/15.08.1988 г. по гр.д. № 47/1988 г., ОСГК на ВС, според което при иск за признаване на собственост и предаване на владението, когато ответникът признава, че ищецът е бил собственик на имота, но вече не е такъв, защото го е продал и предал, активната легитимация на ищеца се явява безспорна и на установяване подлежи възражението за продадена и предадена вещ, тъй като по настоящото дело наред с твърдението на ответната община за продажба на сградата, е направено изрично оспорване правата на ищцовата ТПК, като е поддържано, че сградата е била собственост на ТПК „Р.” въз основа на учредено й право на строеж.
Липсва противоречие и с решение № 1503/11.10.2002 г. по гр.д. № 1938/2001 г. на ВКС, ІV г.о., според което сградите и постройките, включително и прилежащият им терен, които са били построени от кооперациите до 13.07.1991 г. не са нито държавна, нито общинска собственост, а са собственост на кооперативните организация, тъй като въззивният съд е приел, че битовият комбинат е бил кооперативна собственост, но не на ищеца, а на суперфициара ТПК „Р.”, [населено място].
В обобщение липсва обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] не е взела становище, а съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски, поради което разноски за настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 598 от 22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 853 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: