О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
гр.София, 26.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 469/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. К. К., Е. К. К. и Б. К. К., всички от [населено място], общ.С., са подали касационна жалба вх.№ 5017 от 02.12.2013 год. срещу въззивното решение № 344 от 28.10.2013 год. по в.гр.дело № 212/2013 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 76 от 15.02.2013 год. по гр.дело № 943/2012 год. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на следните поземлени имоти: а/ № 100010 с площ 58.479 дка в м.”Л.”, землището на [населено място], ЕКАТТЕ 36974-залесена територия; б/ № 100011 с площ 33.521 дка в м.”Л.”, ЕКАТТЕ 36974, същото землище; в/ № 100001, с площ 1757.340 дка в м.”С.”, ЕКАТТЕ 36974 и г/ № 06923.3.1 с площ 70000 кв.м. по кадастралната карта на С.Буката, м.”К.”, при квоти /след решение № 182 от 05.04.2013 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение/: 8/24 ид.ч. за И. К. К.; по 4/24 ид.ч. за Е. К. К., Б. К. К. и Ф. М. Б.; по 1/24 ид.части за М. М. А. и А. М. А. и 2/24 ид.ч. за Е. А. Х..
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, по които според жалбоподателите е налице противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: а/нередовност на исковата молба ли е противоречието между обстоятелствената част и петитума на същата, респ., между заявеното основание на иска и търсената защита; б/трябва ли съдът да процедира по нередовна искова молба /да даде ход/, когато нередовността се състои в противоречие между обстоятелствената част и петитума. Изменение на иска ли е уточняването на исковата молба чрез привеждане в съответствие обстоятелствената част с петитума или представлява изправяне на нередовност на исковата молба; в/предпоставка ли е за изготвянето на доклад по делото по реда на чл.146 ГПК редовността на исковата молба, респ., необходимо ли е в нея да няма противоречия между заявеното основание и търсената защита; г/ допустимо ли е ищецът по своя инициатива и при липса на дадени указания за изправяне нередовност на иска /изразяващо се в т.ч. в несъответствие между обстоятелствена част и петитум//да направи това, и ако да – до кой момент? В случаите, когато въззивният съд е допълнил доклада на първата инстанция и в резултат на това е допуснал събиране на доказателства, приел е писмени такива, допустимо ли е, без да ги изключи от доказателствения материал и да уведоми за това представилата ги страна, да реши със съдебния си акт, че не следва да ги кредитира? К. се позовават на тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, както и на решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответниците по касация Ф. М. Б., Е. А. Х., М. М. А. и А. М. А. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С определение от 18.06.2013 год. по в.гр.дело № 212/2013 год. Смолянският окръжен съд е приел, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, като при положение, че квотите изначало са претендирани различни за част от съделителите, районният съд следвало да укаже на страните, че за претендираната квота за разликата над 1/24 до 8/24 не сочат доказателства, както и да конкретизират доказателствата, които сочат в тази насока. Със същото определение въззивният съд е приел писмените доказателства, представени с жалбата срещу първоинстанционното решение, а именно: записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 09.04.1943 год.; записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 09.08.1943 год.; договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.1934 год. и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.1934 год.
С въззивното решение окръжният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателите, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е дала указания на ищците да посочат доказателства в подкрепа на претенцията им за по-голям дял на И. К. и че въззивната инстанция е поправила това нарушение, като е допуснала като доказателства по делото, представените с въззивната жалба документи за правото на собственост. Посочено е, че след като ищците не са поискали съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото по делото заседание пред районния съд изменение на основанието на иска, а именно, че имотите са съпружеска имуществена общност на наследодателя и на И. К., този пропуск не се санира с приемане на доказателствата от въззивния съд, пред който не може да се иска изменение на иска. По тази причина въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда обстоятелството дали по време на брака на наследодателя и съпругата му И. К. през 1936 год., имотите са били съпружеска имуществена общност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правото на въззивния съд да обсъди писмените доказателства, които страната е имала възможност да представи пред първоинстанционния съд в срока по чл.143, ал.2 ГПК, но не е направила това, и които доказателства въззивният съд е приел съгласно чл.266, ал.3 ГПК, констатирайки непълнота на доклада по чл.146, ал.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 28.10.2013 год. по в.гр.дело № 212/2013 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх.№ 5017 от 02.12.2013 год. на И. К. К., Е. К. К. и Б. К. К..
Дава на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, в размер на 50/петдесет/лева и в същия срок да представят в съда банков документ за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: