О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 25.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2688 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.03.2012г. по гр.д. №2212/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд., с което е отменено решение от 12.05.2005г. по гр.д. № 2383/1999г. на Софийски районен съд, 46 състав и вместо това е признато за установено по отношение на И. А. Т., Е. А. С., Е. А. Б.-С., С. С. Б., Ц. С. Б., Н. С. Б., Р. Н. Б. и Р. Ж. Б., че наследодателят на първите трима В. В. Б. е бил собственик на нива от 8 дка в землището на [населено място], м. „Т.” , сега представляваща част от имот № 7005 по картата на възстановимите граници на землището на [населено място], при посочени съседи.
Срещу решението са подадени три касационни жалби.
Жалбоподателката Ц. С. Б. на първо място се позовава на недопустимост на решението поради недопустимост на иска или евентуално поради неправилна правна квалификация. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи три правни въпроса, разрешени в обжалвания акт: 1/ за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ само при висящо или възможно бъдещо производство по чл. 14, ал.1,т.1-3 ЗСПЗЗ; 2/ за правния интерес от водене на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато има две влезли в сила решения на органа на поземлената собственост в полза на двете страни за възстановяване на собствеността върху спорния имот; 3/ за начина на доказване точното местоположение на имота на наследодателя при липсата на стар кадастър и други данни за идентифициране на стари граници. Позовава се на основанията по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателите Р. Н. Б. и Р. Ж. Б., чрез пълномощника си адв. В., също поставят въпроса за правния интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при наличие на постановени в полза на двете страни решения за възстановяване на собствеността. Сочат и процесуални въпроси: дали въззивният съд може да изслушва отново тройна експертиза със същите задачи и това не е ли нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК; може ли съдът да мотивира решението си с хипотези и предположения относно граници и местонахождение на имоти; може ли съдът да основава изводът си за местоположението на имота на особено мнение на вещо лице. Позовават се на ТРОСГК № 1/1997г. и на друга практика на ВКС.
Третата касационна жалба изхожда от С. С. Б. чрез пълномощника му адв. Б.. В нея е изведен процесуалния въпрос: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите; извършено е позоваване на три решения на ВКС, постановени по чл. 218а ГПК/отм./
Ответниците не са представили писмен отговор.
Подпомагащите страни също не са депозирали писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищците И. А. Т., Е. А. С., Е. А. Б.-С. са наследници на В. В. Б.. Той е притежавал нива от 9 дка в местн. „Т.”, придобита от С. П. Б. с договор за продажба от 1945г. През 1965г. за имота е определен наем за ползването му от ДЗС [населено място]. През 1967г. по реда на ЗТПС е извършена замяна и нивата е останала от 8 дка. С решение № 3070/1998г. на ПК-Л. на наследниците е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива от 8 дка при съседи: Ж. Б., братя Г. С., Г. А., Ц. С. и С. Б.. Твърди се от ищците, че понастоящем имотът е № 7005 по картата на землището на Г.. В удостоверения на ПК-П. от 2000г. и 2001г. се сочи, че в масив 7 по картата на землището няма отреден имот по преписка 3070, както и че към решението на ПК няма издадена скица, понеже то е постановено след приключване на анкетите по чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ за имотите във възстановими стари реални граници.
Ответниците са наследници на С. П. Б. и Ж. Г. Б.. С няколко нотариални актове от 40-те години наследодателите са придобили нива от 22,100дка и друга от 10 дка в местн-„Т.”. С решение на ПК № 3370/14.11.1997г. на наследниците на С. П. Б. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 11,068 дка в м.Т., имот № 7005 по картата на землището.
Представена е схема на застъпване, изготвена по поръчка на ищците, според която имота с площ 8 дка, заявен по преписка № 3070 се застъпва с имота от 11,068дка по преписка № 3370 .
При горните обстоятелства предмет на установяване е дали имот № 7005 по картата на землището е идентичен с частта от 9 дка, придобита от В. Б. с договора от 24.12.1945г. или е идентичен с оставащата площ от имота с площ 11 дка, която е останала собственост на праводателя С. Б., съответно с другата нива на С. Б. в местн. „Т.” с площ 10 дка. За изясняване на спора са приети технически експертизи. Те установяват, че за местността „Т.” няма стар кадастрален план преди 1950г. и имотите по нотариалните актове от 40-те години не са заснети и не съществуват във възстановими граници. Масив 7 по картата на землището е идентичен с имот пл. № 61 по кад.план от 1960г., който обхваща стопанския двор на ДЗС”Горни Б.”.
Според първоначалната експертиза продадените на В. Б. 9 дка не граничат с шосе и поради това следва да се приеме, че възстановения имот от 8 дка се намира североизточно от масив 22, т.е. попада в масив 007 – бивш стопански двор на ДЗС „Г. Б.”. Разположението на имота в масив 7 е показано на скица № 3 към заключението. Изготвена е и скица № 4, в която са нанесени всички имоти по нотариалните актове.
Приетата пред първата инстанция тройна експертиза заключава, че процесните 9 дка не са в масив 7. Пред въззивната инстанция е назначена втора тройна експертиза. Тя сочи, че представените доказателства не са достатъчни за установяване точното местоположение на процесните 8 дка по Решение № 3070/1998г. на ПК [населено място], поради което не може да се потвърди застъпване на площи с възстановения на ответниците имот. Експертизата е подписана с особено мнение от в.л. П.. Според него спорните 8 дка са в рамките на 25-те дка имот, представляващ стопански двор, т.е. попадат в имотите на ответниците. Вещото лице се основава на договор за наемане на земеделско стопанство, сключен 1947г. между от Ж. Б. и Кооперативна спестовна взаимоспомагателна каса на дружество „Петрол”, в което са описани номерата на всички нотариални актове за земите, предмет на договора, включително и нотариалния акт на ищците.Това вещо лице поддържа извода на в.л. С. в първоначалната експертиза и изготвената от него скица № 3. В особеното мнение в.л. П. заявява, че възприема и изготвената скица №4 за разположение на имотите, но в устните си обяснения оттегля това становище.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като е посочил, че наличните данни са недостатъчни за точно идентифициране местоположението на спорните 8 дка, а доказателствената тежест за установяване застъпването на имотите е на ищците. Въззивният съд е уважил иска като е възприел заключението на първоначалното вещо лице и особеното мнение на в.л. П. от тройната експертиза. Съдът е приел, че наследодателят на ищците е придобил от наследодателя на ответниците имот от 9 дка, който е част от по-голяма нива от 20 дка, а последната е част от нива с площ 22,1 дка. С нот.акт № 55/42г. Ж. Б. е закупила другата част от нивата от 22,1 дка, останала след продажбата на 20-те дка или 2,1 дка, т.е. Ж. и С. Б. са притежавали имот от 22,1 дка, който от една страна граничи със шосе. Имотът от 9 дка, продаден на наследодателя на ищците, няма такава граница поради това следва, че се намира между двата закупени от С. и Ж. Б. имоти от общо 22,1 дка. Имотът е бил записан в данъчната книга на [населено място] през 1965г. и даден под наем на ДЗС [населено място]. Безспорно е, че възстановените имоти на ответниците се намират в стопанския двор, временно стопанисван от Кметството в Г.. Според съда там се намира и останалата, непродадена от С. Б. част от нивата от 20 дка, а именно 11 дка, както и придобития имот от Ж. Б. от същата нива. Следователно местоположението на спорния имот е в стопански двор – там, където са възстановените имоти на ответниците.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
По касационната жалба на Ц. С. Б.. Тя се основава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият повдигнат правен въпрос е свързан с правния интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато и двете страни разполагат с решения за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановили стари реални граници. Поддържа се противоречие с ТРОСГК № 1/1997г. Такова липсва. Според тълкувателния акт правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Правото на иск е отречено само при окончателен отказ за възстановяване на собствеността. Следователно настоящата хипотеза – наличие на две положителни решения за възстановяване на една и съща земя на различни собственици, е напълно допустима според тълкувателното решение. Изрично за допустимост на такъв иск са постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В Решение № 177 от 14.04.2011г. по гр.д. № 368/2010г. на І г.о. се приема, че когато общинската служба по земеделие е постановила решения по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници в полза на различни лица, но възстановените им имоти се припокриват изцяло или частично, е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който следва да бъде разрешен по исков ред, доколкото собствениците имат право да им бъде възстановен имота, който са притежавали преди обобществяването на земеделските земи. В същия смисъл е Решение № 128 от 15.03.2011г. по гр.д. № 7/2010г. на І г.о. на ВКС.
Вторият сочен правен въпрос е процесуален и е свързан със задължението за провеждане на главно, пълно доказване на правото на собственост на наследодателя отпреди обобществяването, съответно на днешното му разположение и дали такова доказване е извършено когато местоположението на имота е установено от част от приетите експертизи само с вероятност, а друга част от вещите лица отричат съвпадане на имотите на двамата наследодатели. Посочено е Решение № 1050 от 21.10.1991г. по гр.д. № 853/91г. на І г.о., което разглежда спор за нищожност на саморъчно завещание и при преценка на истинността на подписа на завещателя сочи, че вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване. Не може да се приеме, че се касае до разрешаване на един и същи правен въпрос, доколкото установяването истинността на подписа на едно лице и идентифицирането на недвижим имот са съвсем различни доказателствени дейности. Същевременно, по въпроса за доказателствената тежест и начина на индивидуализация на земеделски недвижим имот, подлежащ на възстановяване в стари /възстановими/ реални граници, е създадена задължителна практика на Върховния касационен съд – Решение № 18 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., II г.о., Решение № 320 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1142/2010г. на І г.о., Решение № 27 от 26.01.2011г.. по гр.д. № 1687/2009г. на І г.о. и др., която не е съобразена от въззивния съд. Горната констатация обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
По касационната жалба на Р. Н. Б. и Р. Ж. Б.. В нея също се поставя на първо място въпросът за допустимостта на предявения иск, който бе разгледан при предходната жалба.Може да се допълни, че представеното Решение № 44 от 01.03.2004г. по гр.д. № 2600/2002г. на ІV г.о., в което се приема за допустима защитата с иск за собственост има предвид хипотеза, различна от настоящата – спор между възстановен по реда на ЗСПЗЗ бивш собственик и лице, което е получило имота чрез замяна по ЗТПС след кооперирането, т.е. спорът не е за правото на собственост преди обобществяването.
Поставеният процесуален въпрос: дали въззивният съд може да изслушва отново тройна експертиза със същите задачи и не съставлява ли това нарушение на чл. 266, ал.1 ГПК, не държи сметка, че настоящето въззивно производство се развива по правилата на отменения ГПК съгласно §2, ал.2 ПЗР от сега действащия ГПК. Ето защо и приложеното Решение № 224 от 2.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ІІг.о., разглеждащо задълженията на въззивния съд по чл. 267 ГПК, е неотносимо.
Следващият въпрос е свързан с възможността решението на съда относно граници и местонахождение на имоти да бъде мотивирано с хипотези и предположения на вещи лица, които противоречат на заключения на други вещи лица, при положение, че ищецът носи доказателствена тежест за тези обстоятелства. Тъй като по същината си това е същият процесуален въпрос, който е наведен и в касационната жалба на Ц. Б., то е налице основание за допускане на касационно обжалване по вече изложените съображения.
По касационната жалба на С. С. Б.. Същата следва да бъде допусната до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по поставения в нея процесуален въпрос, който съвпада с тези по предходните две касационни жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2012г. по гр.д. №2212/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд., по касационните жалби на Ц. С. Б., Р. Н. Б., Р. Ж. Б. и С. С. Б..
УКАЗВА на всеки от жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 40/ четиридесет/лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: