4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
[населено място], 01.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1000 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав постановено на 26.07.2011г. по гр.д. № 6419/2009г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 38 състав от 16.02.2009г. по гр.д. № 2617/06г. за осъждане на Д. Г. и С. Г. да предадат на П. Ш. на основание чл. 38а ЗЖСК апартамент № *, находящ се във вход „Д”, ет. * в бл.*/стар*/ в [населено място],[жк], със застроена площ * кв.м.
Жалбоподателите Д. П. Г. и С. Т. Г. чрез пълномощниците си адв. Т. и адв. Г. поддържат, че решението е неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулират няколко въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и са решавани противоречиво от съдилищата. На първо място поставят въпроса какъв е характера на иска по чл. 38а ЗЖСК – владелчески, ревандикационен или друг, като в зависимост от отговора му подлежат на разрешаване и въпросите какво трябва да докаже ищецът по такъв иск и какви възражения може да противопостави ответникът. Извършено е позоваване на решение на ВКС и на СГС. На второ място е изведен въпросът дали Творческите фондове се явяват самостоятелни юридически лица като по този въпрос се поддържа наличие на противоречива практика с позоваване на Решение № 368 от 07.07.2010г. по гр.д. № 4749/2008г. на ВКС, ІV г.о. На трето място е въпросът за материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване в частта му относно представителната власт на председателя на Управителния съвет на Ж., като според касаторите този въпрос също е решен в противоречие с практиката.
С молба от 27.10.2011г./след образуване на делото във ВКС/ жалбоподателите допълват изложението по допустимост на касационната жалба с формулиране на нови въпроси и съответно нови основания за достъп до касационен контрол. Същите не могат да бъдат разглеждани като подадени извън срока за обжалване.
Ответникът по жалбата П. Г. Ш. в писмения си отговор намира, че касационната жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да уважи предявеният иск по чл. 38а ЗЖСК, Софийски градски съд е приел, че ищецът П. Ш. се легитимира като член-кооператор в Ж.”Б. художник”, комуто с окончателен разделителен протокол е разпределен процесния апартамент № *. Ответниците са придобили владението върху същото жилище съгласно протокол от 04.05.1995г., а през 2007г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение.
Въз основа на писмените доказателства относно собствеността върху поземления имот и сградата съдът е направил извод, че Ж. не е изключителен собственик, а е съсобственик на дворното място и на сградата с дял в съсобствеността */* * ид.ч. При тези фактически обстоятелства според решаващия съд ищецът има право да иска предаване владението върху жилището, а ответниците не могат да му противопоставят право да държат имота на правно основание, тъй като собствеността не им е прехвърлена в надлежна форма, а и не е доказано правото на праводателя им да се разпорежда с имота. Предявеното евентуално възражение за придобиване на имота от ответниците по давност съд е приел, че не следва да разглежда, тъй като искът по чл. 38а ЗЖСК е специален владелчески иск, а законът не допуска ответник по владелчески иск да се брани с възражения, че е собственик на владяния имот или титуляр на други вещни права върху него – чл. 357 ГПК. Според съда такова възражение може да бъде релевирано в друг процес относно правото на собственост върху имота. На спорния въпрос дали Творческият фонд на С. има статут на юридическо лице, съдът е дал отрицателен отговор; посочил е решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е застъпено противното становище, но е изтъкнал, че касационното обжалване е допуснато по друг правен въпрос, поради което решението не е задължително в частта, в която не разрешава правния въпрос. По въпроса за представителството на Ж. при сключване на сделките с нотариални актове №№ * и * от 1994г. Софийски градски съд е приел, че може да бъде учредено и представителство по волята на представляваното лице, отразена в Устава. Позовал се е на решение на ВКС № 882/10 от 02.05.2011г. по гр.д. № 1250/2009г. на І г.о. Също така съдът е приел, че удостоверителното изявление на нотариуса включва проверка на представителната власт и то не е опровергано от ответниците по иска чрез ангажиране на надлежни доказателства.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По въпроса за характера на иска по чл. 38а ЗЖСК касаторите се позовават на решение № 1470 от 05.12.2008г. по гр.д. № 154/2008г. на І г.о. на ВКС. В него обаче липсват разсъждения на съда по този въпрос; прието е само че ищецът следва да докаже правото на собственост на Ж. върху спорния обект, а ответникът може успешно да се брани с възражение за придобиване по давност. Цитираното от касаторите решение на Софийски градски съд от 02.12.2009г. по гр.д. № 6868/2009г. /което при извършената проверка се установи, че е влязло в сила/ също не дава конкретен отговор на въпроса за вида на иска, но сочи, че ищецът следва да докаже правата си на член-кооператор, който има право да получи от Ж. конкретното жилище, държано от ответника без основание. С оглед на това не се установява противоречива практика по този въпрос. Доколкото въззивният съд е приел, че искът е владелчески и поради това е ограничил кръга на възраженията на ответника като е изключил това за придобиване по давност, то разрешаването на въпроса за характера на иска и на производните от него въпроси какво следва да докаже ищеца и с какви възражения може да се брани ответника, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, предвид наличието на много спорове относно обекти в сградата на същата Ж.. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
По вторият поставен въпрос дали Творческия фонд на С. се явява самостоятелно юридическо лице касаторите поддържат наличие на противоречива практика с позоваване на Решение № 368 от 07.07.2010г. по гр.д. № 4749/2008г. на ВКС, ІV г.о. Това решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК по въпроса: има ли правен интерес ищецът, който владее апартамента, да установява, че Ж.”Български художник” не е собственик на този имот. С оглед на това поради разрешаването на различен правен въпрос, то не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС и съответно липсва основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият поставен въпрос относно материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване е свързан с възражението за нищожност на придобивното основание на Ж.”Б. художник” и има предвид констатацията на нотариуса в нотариалните актове за дарение и продажба относно представителната власт на председателя на Управителния съвет на Ж. като пълномощник на останалите членове на УС. По този въпрос е постановено решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 882/10 от 02.05.2011г. по гр.д. № 1250/2009г. на І г.о., според което при сключване на договора за дарение с н.а. № 183/1994г. нотариусът е направил удостоверително изявление за извършена проверка на представителната власт на явилите се пред него лица, което изявление има обвързваща доказателствена сила и опровергаването му е в тежест на страната, която твърди обратното. Решението е изрично съобразено от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не се налага допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав постановено на 26.07.2011г. по гр.д. № 6419/2009г. по касационната жалба на Д. П. Г. и С. Т. Г. от [населено място].
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: