О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
[населено място], 14.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 307 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 490 от 03.12.2010 постановено от Б. окръжен съд по гр.д. № 375/2010г., с което е потвърдено решение № 1913 от 15.03.2010г. на Б. районен съд по гр.д. № 876/2008г. за допускане на съдебна делба между С. Ч. Н., М. Ч. К., А. Ч. Х., Й. Ч. К. и А. С. А. на поземлен имот № 04279.611.89 с административен адрес:[населено място], [улица] с площ 572 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване със стар идентификатор: парцел ХІ, пл. № 163, кв. 41, при дялове на съделителите: за С. Ч. Н., М. Ч. К., А. Ч. Х., Й. Ч. К. по 6/35 ид.ч. и за А. С. А. – 5/35 ид.ч. В хода на въззивното производство е починал Й. К. като е заместен от наследниците си: П. А. К., Г. Й. К. и К. Й. К.. Починал е също А. С. А. и като негови наследници участват Ц. А. А. и Л. А. Б.. В. Г. А. е конституирана като съпруга на Ц. А. предвид сключена сделка за придобиване на част от имота чрез договор за издръжка и гледане.
Касационната жалба е подадена от Ц. и В. А.. Те атакуват решението в отхвърлителната част, с която не е допусната делба на жилищната сграда, застроена в същия поземлен имот. Според тях наследодателят им е направил своевременно и в предписаната от закона форма искане за включване на сградата в делбената маса, което искане първоинстанционният съд не е разгледал, въззивният съд – също. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по който няма съдебна практика, а именно дали отразеното в отговора по чл. 131 ГПК и в становището на пълномощника в първото съдебно заседание, че е съсобствена и жилищната сграда, представлява искане за включване на сградата в делбената маса по смисъла на чл. 341, ал.2 ГПК.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
С исковата молба е поискана делба на поземлен имот в[населено място], останал в наследство от Ч. С. К.. Ответникът А. А. в отговора на исковата молба е признал, че е законен наследник на Ч. К., но е посочил, че освен дворното място е наследил и дял от жилищната сграда в имота, като се е разпоредил със своята част от двора и сградата в полза на сина си Ц. А. чрез договор за издръжка и гледане. Заявил е оспорване на нотариалния акт за суперфиция от 1961г. по съображения, че наследодателят е започнал строежа на сградата и към 1961 г. тя е била в завършен вид. В първото съдебно заседание пълномощникът му е заявил, че поддържа писмения отговор и е поискал делото да се прекрати като образувано срещу лице, което вече не е съсобственик. Първоинстанционният съд в решението си е разгледал само искането за делба на дворното място. Въззивната жалба е насочена срещу недопускането до делба на жилищната сграда, както и срещу това, че не са конституирани приобретателите на прехвърлената от А. част от имота. Въззивният съд е конституирал Ц. и В. А., а в решението си е приел, че не е заявено надлежно искане за включване на сградата в делбената маса. Потвърдил е решението, без да постанови диспозитив спрямо новоконституираните приобретатели.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че е налице основание за служебно допускане на решението до касационно обжалване поради съществуващо съмнение относно допустимостта му – ТРОСГКТК №1/2009г., т.1. Въззивният съд е разгледал жалба, на която липсва предмет. Обжалването е насочено срещу частта от решението, с която не е допусната делба на жилищната сграда. Такава част няма. Първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по делбата на поземления имот, която е допуснал; отхвърлителен диспозитив съдът не е постановявал, тъй като не е бил надлежно сезиран с искане за делба на сграда. С оглед на това с въззивното решение е потвърдено допускането на делбата на поземления имот, а тази част от решението не е било обжалвано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 03.12.2010 постановено от Б. окръжен съд по гр.д. № 375/2010г. по касационната жалба на Ц. А. А. и В. Г. А., двамата от[населено място].
Указва на жалбоподателите Ц. А. А. и В. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: