3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
С., 12.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7403 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. П., чрез пълномощника й адвокат К. Т., против решение от 18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 177 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е обезсилено решение № 68/25.11.2012 г. по гр.д. № 3812/2011 г. на Районен съд-Шумен и е прекратено производството по предявения от З. С. П. против [община] иск за признаване за установено, че недвижимите имоти /обекти/, изградени в ПИ с идентификатор № 83510.666.177 по КК на [населено място], съответстващ на УПИ ІІІ-2304, кв.184 по действащия ПУП на [населено място], не са в режим на етажна собственост.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
В. съд е констатирал, че твърденията в исковата молба са, че ищцата и [община] са съсобственици на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда и дворно място; ищцата неколкократно искала от [община] да бъде ликвидирана съсобствеността между тях, като изкупи намиращото се в имота североизточно ателие, което счита, че представлява ид.ч. от съществуващата двуетажна жилищна сграда, но й било отказвано поради неприложимост на разпоредбата на чл. 33 от ЗС, според ответника и необходимост от провеждане на търг, за продажба на ателието в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС; след проведен такъв самостоятелният обект бил продаден на трето лице. Считайки, че в сградата, не е налице етажна собственост, ищцата иска да се признае за установено, че недвижимите имоти /обекти/ изградени в ПИ с идентификатор № 83510.666.117 по КК на [населено място], съответстващ на УПИ III-2304, кв. 184, по действащият ПУП на [населено място], не са в режим на етажна собственост. Районният съд е квалифицирал така предявения иск като отрицателен установителен иск по чл.124 ал. 1 от ГПК.
Ответната [община] е направила възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за ищцата за предявяването му, тъй като етажната собственост не е нито право, нито правоотношение.
В. съд е приел, че дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск като отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е неправилна. Изложени са съображения, че освен, че посочената разпоредба съдържа две различни хипотези, които съдът трябва да разграничи, като прецизира основанието на иска съответно по предложение първо или предложение второ от разпоредбата, което не е сторено, така определеното правно основание не съответства на твърденията и исканията по исковата молба, изложени в обстоятелствената част и петитума й. Ищцата е предявила отрицателен установителен иск, който няма за предмет установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, тъй като етажната собственост не е по своето правно естество право или правно отношение, а е правнозначим факт.Фактите с правно значение могат да бъдат предмет на установителни искове с основание по чл.124, ал.4,изр.второ ГПК и то само при наличието на визираната в същата законова норма предпоставка, а именно-само в случаите, предвидени в закон. Доколкото изрично в закон не е предвидена възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване съществуването на етажна собственост или липсата на такава, ищецът, ако има правен интерес, може да поиска установяване по съдебен ред на този правнозначим факт, респ.липсата му, само в рамките на друг иск имащ за предмет спорно право или правоотношение, при който същият факт се явява обуславящ за изхода на спора. При положение, че в исковата молба не се претендират правните последици от установяването на факта на етажна собственост чрез друг осъдителен, конститутивен или установителен иск, касаещ спорно право или правоотношение, за които същия факт има значение, приемането и решаването по същество на отделен самостоятелен установителен иск за този факт е недопустимо. Счетено е, че съображенията на районния съд за допустимост на предявения иск, че „касателно интереса…самото оспорване на претендираното право или отричане от ответника на твърдяното за съществуващо правоотношение, или обратно, е достатъчно да го обоснове” по принцип би могло да се приеме за правилно, но не и в процесния случай, в който, няма наведени твърдения или оспорване на права или правоотношения от страна на ищцата и освен това не са налице задължителните законови предпоставки по чл.124, ал.4, пр.второ ГПК за разглеждането на установителния иск. Правният интерес винаги е обусловен от съществуването на правен спор, който пречи на ищеца за нормалното упражняване на правата му и липсата на друг иск за защита, поради което не може да се приеме, че в разглеждания случай е налице правен интерес за водене на иска.
К. З. П. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „може ли по своето естество „етажната собственост” да бъде възприета като комплекс от правоотношения или същата има характер на правно значим факт?” и „допустимо ли е съществуването на етажна собственост да се установява с иск по чл.124, ал.1 ГПК при наличието на обоснован правен интерес от това?”.
По поставените въпроси липсва съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 177 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Шумен.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът З. П. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 69.33 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: