3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№985
С., 01.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 748 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Т. Г., чрез пълномощника му адвокат Жасмин П., против решение № 25 от 3.02.2011 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 89 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 148/2009 г. на Районен съд-Каварна за отхвърляне на предявените от Н. Т. Г. против [община] установителни искове за собственост на УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* и УПИ * в кв. *, записани като общински съгласно З. на [населено място], общ.Ш., понастоящем включени в обхвата на ПИ № * с площ от * кв.м. и ПИ № * с площ от * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], [община].
Ответникът по касационната жалба [община] не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Исковете са основани на твърденията, че имотите са били собственост на бащата на ищеца Т. Д. Г., като след неговата смърт ищецът ги владее за себе си повече от 15 години и е придобил собствеността им. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че към момента на одобряване на регулационния план и кадастралната карта, в които имотите са отразени като общински, ищецът или неговия баща не са депозирали възражение да притежават собствеността. Първоинстанционният съд е приел, че имот . * не се владее от ищеца, тъй като се ползва основно за път. По отношение на другия имот . * е счетено, че свидетелските показания установяват, че ищеца го обработва след смъртта на баща си, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е станал собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, но не се доказва собственическото му отношение, предвид факта, че имота не е ограден, не е записан в разписните листи към действалите планове като негов, не е деклариран като собствен и не са плащани данъци, нито са извършвани действия, които да не оставят съмнение в собственическото отношение. Доводите във въззивната жалба са били, че неправилно районният съд е възприел свидетелските показания и е приел липса на собственическо отношение към единия имот и че целия друг имот се ползва за път. Ответната община е оспорила жалбата бланкетно, заявявайки, че решението на районния съд е изцяло съобразено с материално правните норми. В. съд е обсъдил отново изслушаните в първоинстанционното производство експертно заключение /проследяващо заснемането на имотите и че същите не са оградени/ и свидетелски показания, констатирал е противоречие между експертното заключение и приложените към него скици и показанията на свидетелите Н. и С. /относно ограждането на имотите, наличието на кладенец и хамбар, съседство с наследените от ищеца имоти, които са в кв.* и не са съседни с кв.*/, както и вътрешно противоречие в показанията на свидетеля Г. и противоречие на същите с експертното заключение, поради което е приел, че не е установено ищецът да е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт /доколкото експертизата не е имала задача да посочи наличието или липсата на кладенец и хамбар и граничи ли имота с неурегулирани имоти и други имоти на ищеца/. По поставения въпрос въззивното решение противоречи на решение № 1905 от 1.02.2002 г. по гр.д. № 1596/2001 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.218з ГПК-отм., според което съдът не може изненадва страните с решението си и едва с него да посочва кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни, както и на т.10 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която експертиза може да бъде допусната и без искане на заинтересованата страна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 25 от 3.02.2011 г., постановено по гр.д. № 920 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 89.80 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: