О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
гр.София, 05.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 27/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. К. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 12050 от 29.11.2010 год. срещу въззивното решение № 298 от 29.10.2010 год. по гр.дело № 592/2010 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 912 от 05.10.2007 год. по гр.дело № 558/2006 год. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу касатора иск, като е признато за установено, че Й. Б. Й. е собственик на застроено през 1998-99 год./въз основа на разрешение за строеж № 172 от 13.05.1998 год., протокол за определяне на строителна линия и ниво № 39 от 21.05.1998 год. и одобрен на 15.05.1998 год. архитектурен проект/ със жилищна сграда от 62.25 кв.м. и оградено с телена мрежа дворно място извън регулационния план на гр.В.Т. в м.”М.”/”П.”/ с площ 1000 кв.м., парцел * в кв.* /обособен от имот № */ по земеустройствения план от 1961 год., а по частично кадастрално заснемане /неодобрено/ от 1997 год. – имот пл.№ *, при граници по този план: север-жилищна територия; изток-имот пл.№ *; юг-път; запад-имот пл.№ * и имот пл.№ * /а по показателя „съседи”:път, М. С., М. Ц., А. Й./, а сега: неправомерно включено в имот № * по плана за земеразделяне-„изоставена нива” с обща площ 9.000 дка в м.”П.”/предмет на решение № 2-В от 17.12.1998 год. на ПК-В. Т. по чл.17, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ на наследниците на Г. К. Е./ със ситуирано местоположение на този парцел – в източната му част, съгласно скица № Ф 00605 от 09.12.2005 год. на ОС”ЗГ”-В.Т..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат: а/несъобразяване на въззивното решение с тълкуването, дадено от ВКС, ІV г.о. с решение № 461 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 753/2009 год. за обхвата на ЗСПЗЗ относно подлежащите на възстановяване земеделски земи и б/произнасянето по въпрос, който се разрешава противоречиво в практиката-зачитане на влезлите в сила решения на особените юрисдикция, официалните решения и кадастрални документи, наравно и еднакво с нотариалните актове, представляващи частни документи.
Ответникът по касация Й. Б. Й. от гр.В.Т. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че процесното дворно място никога не е било кооперативна собственост или собственост на друга селскостопанска организация, както и че не е одържавявано, респ. – обобществявано по какъвто и да било начин, а винаги е било частна собственост и във владение на различни физически лица до закупуването му от Й. Б., а след закупуването му – във владение на последния. Според окръжния съд, земеделският характер на имота към датата на закупуването му от Й. Б. Й. не е пречка същият да бъде валидно закупен от него, при което неправомерно е включен в обхвата на плана за земеразделяне, съотв. възстановен на наследниците на Г. К. Е. с план за земеразделяне. Съдът е посочил още, че за да попадне в обхвата на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, не е достатъчно съответната земя да е земеделска по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, а е необходимо още да е налице която и да било от уредените с чл.10 от закона хипотези.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните съображения:
С отменителното решение № 461 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 753/2009 год. на ВКС, ІV г.о. е прието, че с оглед данните по делото за земеделския характер на имота, неизяснен е останал въпросът за статута му с оглед преценка доколко прехвърлителните сделки на праводателите на ищеца са породили целеното правно действие и процесният имот е извън обхвата на земеделската реституция. Констатирано е съществено нарушение на чл.157 ГПК/отм./, доколкото въззивният съд не е упражнил правомощията си да възложи допълнителна задача на вещото лице да проследи статута на процесния имот към момента на обобществяването на земята /след 1945 год./, доколко територията на м.”П.-М.” е имала земеделски или селищен характер, като се съобрази с нотариален акт № */1965 год., в който процесният имот е описан като парцел * в кв.* по плана на вилната зона.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд е назначил и изслушал вещо лице със задача, така както нейния предмет е бил очертан с указанията на ВКС, ІV г.о. в отменителното решение, но и с допълнението: „да даде заключение за статута на имота съгласно чл.2 ЗСПЗЗ, респективно – е ли той земеделски или не”. Със заключението, прието в заседанието на 29.09.2010 год./заедно с устните разяснения на в.л.Й. Г. М./ е отговорено на поставените на експерта въпроси, най-съществен от които е този за статута на процесния имот към момента на обобществяването на земята /след 1945 год./, както е указано с отменителното касационно решение. Предвид на това, че понятието „селищен характер” има определящо за изхода на делото значение и необходимостта от неговото изясняване за нуждите на съдебната практика по споровете с предмет право на собственост върху земеделски земи, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за съотношението между „селищен характер” и земеделска земя.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 29.10.2010 год. по гр.дело № 592/2010 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх.№ 12050 от 29.11.2010 год.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на Г. К. К. да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 35/тридесет и пет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на таксата в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: