О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 01.02.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е.
т. дело № 990/2010 година
Производството е по чл. 307, ал.1 във връзка с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Й. С. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 143 от 25.03.2010г. по ч. т. д. № 44/2010 г. на С. окръжен съд, с което, на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената от К. Д. С. с фирма [фирма],[населено място] жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.01.2010 г. по изп. дело № 20107670400665 на Частен съдебен изпълнител Г. Г., рег. № 767, с район на действие Окръжен съд – Силистра.
Искането за отмяна на атакуваното решение е обосновано с твърдението на молителя, че в качеството му на ипотекарен гарант /собственик на продадения в изпълнителното производство имот/ не е бил уведомяван за извършваните съдопроизводствени действия – нито по изпълнителното дело, нито по ч. т. д. № 44/2010 г.
Ответникът по молбата – [фирма],[населено място] – счита същата за основателна по съображения в писмен отговор от 06.07.2010 г.
Ответникът по молбата – [фирма],[населено място] – моли за оставянето й без разглеждане като недопустима поради подаването й от лице, което не е било страна в производството по ч. т. д. № 44/2010 г. на С. окръжен съд, нито има качеството на необходим другар на жалбоподателя [фирма],[населено място].
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена[населено място] процесуален кодекс от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. Й. С. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 143 от 25.03.2010г. по ч. т. д. № 44/2010 г. на С. окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: