3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София,15.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 233/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация „Мир”, [населено място] срещу решение № 101 от 14.11.2011 г. по в. гр. д. № 190/2010 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 2149/2010 г. на Разградски районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от С. Д. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 05.11.2010 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск. Според него, недопустимостта на иска произтича от обстоятелството, че същият не е предявен в предвидения в чл. 58, ал. 3 ЗК двуседмичен срок.
Именно с въпроса за допустимостта на предявения иск е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на същия са заявени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – С. Д. П. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 05.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който е уважен предявеният от С. Д. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на Трудово-производителна кооперация „Мир”, [населено място] от 05.11.2010 г., въззивният съд е споделил изцяло извода за незаконосъобразност на свикването на процесното Общо събрание, изразяваща се, от една страна, в липсата на данни за редовно свикано заседание на Управителния съвет на кооперацията, който е взел решението за свикване на атакуваното Общо събрание, а от друга страна – в ненадлежно връчване на поканата до ищеца за същото. Нередовността на връчването на поканата е аргументирано с показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Д. и П. К., удостоверили с подписите си „отказа” на ищеца да получи поканата от 11.10.2010 г., според които, те самите не са присъствали на връчването на поканата, а са узнали за отказа на ищеца да я получи от лицето Г. А. и затова са се подписали.
Настоящият състав намира, че макар и от значение за конкретното дело, поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. С оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, дори и да не е заявена изрично от касатора, вероятната недопустимост на въззивния акт е самостоятелно основание за допускане на касационния контрол, тъй като за допустимостта /както и за валидността/ на обжалваното решение съдът следи служебно. Следователно, макар и да не са релевирани или да не са доказани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, касационното обжалване следва да бъде допуснато. В случая, обаче, от данните по делото не може да се направи извод, че е налице вероятност постановеното от Разградски окръжен съд решение да е недопустимо поради недопустимост на предявения иск. Доколкото по делото не са ангажирани конкретни доказателства за датата, на която ищецът е узнал за проведеното на 05.11.2010 г. Общо събрание и предвид обстоятелството, че същият не е присъствал на събранието, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 26.11.2010 г., което е в рамките на установения в чл. 58, ал. 5 ЗК тримесечен срок от приемане на атакуваните решения, предвиденият в чл. 58, ал. 3 ЗК двуседмичен срок е спазен, т. е. не е налице вероятност предявеният иск, а съответно и постановеното по него решение, да са недопустими.
Ето защо, липсва основание за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 101 от 14.11.2011 г. по в. гр. д. № 190/2010 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: