3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С.,13.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 541/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 402 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 820/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение № 2227 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 2313/2009 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната му от застрахователя част, същият е осъден да заплати на И. И. Р. и Р. А. Р. по предявените от тях искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 06.01.2008 г. в размер на сумата 99 000 лв. за всеки от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 г. – до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Счита, че присъденото на ищците обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено с оглед трайната съдебна практика и принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът не е взел предвид значителното съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, изразяващо се в липса на сигнализиране за намиращото се на пътното платно спряло превозно средство.
С оплаквания за неправилна преценка относно наличието на съпричиняване от страна на починалото при произшествието лице касаторът мотивира и допускането на касационно обжалване на въззивиня акт, като твърди, че с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответниците по касация – И. И. Р. и Р. А. Р. – не изразяват становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания по делото писмен отговор от 16.05.2011 г. е заявено становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от И. И. Р. и Р. А. Р. искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Р. А., настъпила в резултат от станалото на 06.01.2008 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма], а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие; неправомерно поведение от страна на водача на увреждащото МПС и вредоносни последици, които са в причинна връзка с неправомерното поведение на виновния водач. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. В тази връзка съдът се е позовал на данните от приетото по делото заключение на авто-техническата експертиза, че пострадалите водачи на влекача „Мерцедес”, в т. ч. и наследодателят на ищците, са изпълнили задължението си по чл. 97, ал. 3 ЗДвП да обозначат спрялото на пътното платно превозно средство по друг подходящ начин, а именно – чрез човек, стоящ в левия завой, който е указвал на автомобилите да преминават вляво.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
От една страна, касаторът не е посочил конкретно въпроса, който, според него, е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити единствено оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с преценката относно наличието на съпричиняване от пострадалия, които обаче не могат да бъдат отъждествени с въпроса, по отношение на който се извършва преценката за допускане на обжалването. Отделно от това, дори и да се приеме, че като значим за делото следва да се счете въпросът за предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, касационното обжалване отново не може да бъде допуснато, тъй като по отношение на този въпрос касаторът не е заявил надлежно единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая е заявена само част от това основание – „значение за точното прилагане на закона”.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 402 от 11.03.2011 г. по гр. д. № 820/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: