5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
С.,08.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 330/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], в качеството му на участник по делото като трето лице-помагач на ответника по исковете [фирма], срещу решение № 521 от 15.12.2010 г. по т. д. № 238/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд Търговско отделение, VІ-1 състав решение от 03.02.2010 г. по т. д. № 1463/2008 г. С първоинстанционното решение изцяло са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за обща сума 82 937.58 лв. – възнаграждение по договор от 14.05.2007 г. за извършване на строително-ремонтни дейности и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обща сума 6 555.12 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода до подаване на исковата молба 11.06.2008 г.
К. поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с изложените от въззивния съд мотиви, с които е потвърден първоинстанционният акт, поради това, че същите са различни от изложените към него мотиви. По-конкретно, несъгласието му касае изводите на въззивната инстанция за липса на вина от страна на изпълнителя по процесния договор за настъпилите за възложителя вреди, както и преценката на решаващия състав, че причинилите вредите дъждове имат характер на непреодолима сила. К. релевира изрично оплакване и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК, като твърди, че не му е изпратен препис от въззивната жалба на [фирма] и не му е дадена възможност да депозира отговор на същата.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът, свързан с преценката и тълкуването на доказателствата в процеса, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, т. е. допустимо ли е съдът да третира по различен начин едни и същи доказателства и да променя мотивите на потвърденото решение в хипотезата, когато по делото са участвали трети лица-помагачи и тези мотиви ги обвързват. Освен това, допускането на касационния контрол се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като същото е мотивирано с оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 09.03.2011 г.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение по т. д. № 1463/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, с което изцяло са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлено направеното от ответника възражение за прихващане /преценено като процесуално/ за сумите, за които са предявени исковете, представляващи обезщетение по чл. 82 ЗЗД за вреди от неизпълнение на поетото с договора задължение на изпълнителя да вземе необходимите мерки за опазване имуществото на възложителя докато се извършват строителните дейности, като е изложил съображения, отчасти съвпадащи и отчасти различаващи се от тези на първата инстанция. По-конкретно, въззивният състав е споделил изцяло и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите за недоказаност на размера на предявените от ответника с възражение за прихващане вземания за обезщетения за вреди и пропуснати ползи, както и за недоказаност на причинната връзка между вредите и поведението на изпълнителя по процесния договор. Несъгласие обаче е изразено с извода, че е налице предвидената в чл. 82 ЗЗД предпоставка за ангажиране отговорността на дружеството-изпълнител, а именно – неизпълнение на договорно задължение. Решаващият състав е приел, че поетото от изпълнителя по т. 4 на раздел „Забележки” от Техническото задание на процесния договор задължение следва да се тълкува в тесния му смисъл, т. е. като задължение да не препятства, респ. да осигури функционирането на намиращите се под ремонтирания покрив помещения, но не и тези, които са извън строителната площадка. В този смисъл е направен извод, че грижата за подсигуряване на обектите от проникване на дъждовна вода е била на лицата, стопанисващи обектите и на самия възложител, но не и на изпълнителя. Още повече, като се има предвид, че последният е уведомил изрично възложителя, че се налага временно спиране на работата поради високите летни температури, т. е. за временното си отсъствие от обекта, както и предвид метеорологичните прогнози, предупреждаващи за очаквани значителни количества дъжд. Алтернативно, въззивният състав е счел, че отговорността на изпълнителя по договора не може да бъде ангажирана, тъй като са налице предпоставките за приложимост както на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД предвид наличието на форсмажорно обстоятелство, като каквото е определил проливните дъждове от 1, 5 и 6 август 2007 година, така и на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД поради неполагане от възложителя на грижата на добрия стопанин за избягване на вредите, с оглед на това, че същият е бил предупреден за временното спиране на СМР, както и с оглед факта на претърпени вече вреди от дъждовете на 1 август, които е могъл да осуети при последвалите след четири дни нови проливни дъждове.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът, свързан с различието в част от мотивите на първоинстанционния и въззивния акт, е значим за конкретното дело, но по отношение на него не може да се счете за осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за мотивирането на въззивното решение е разяснен детайлно в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, която следва се счита запазила своето действие и при новата процесуална уредба поради непроменената същност и функции на въззивната инстанция. Съгласно посочената практика: Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава; При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора; Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд; Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. С оглед наличието на задължителна съдебна практика и доколкото въззивното решение не е в противоречие със същата, по първия поставен от касатора въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито на основанието по т. 1 на същия член.
Що се отнася до искането за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдението за нарушение на чл. 263 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано. Съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос не може да е свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, изложените от касатора доводи представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато процесуално нарушение, които са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не към основанията за допускането му по чл. 280 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че в изложението липсва конкретно формулиран въпрос, свързан с развитото оплакване, нито е посочена и практика на ВКС, с която, според касатора, въззивният акт е в противоречие.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 521 от 15.12.2010 г. по т. д. № 238/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: