2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
С.,25.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 203/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 151 от 15.11.2010 г. по в. т. д. № 152/2010 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Генерал-Тошевския районен съд решение № 55 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 413/2009 г. С първоинстационния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 258 ЗЗД за обща сума 6 840.02 лв. – неплатена част от сумата по фактура № 200/17.08.2007 г., представляваща цена на доставени стоки и извършени услуги, ведно със законната лихва върху сумата 21 240.02 лева за периода от 13.10.2009 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 25.01.2010 г. и законната лихва върху сумата 6 840.02 лева за периода от 26.01.2010 г. до окончателното изплащане на тази сума, както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 597.81 лв., представляваща законна лихва върху сумата 21 240.02 лв. за периода от 18.08.2007 г. до 12.10.2009 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на същото на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 23.02.2011г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията на същата след изменението й в сила от 21.12.2010 г. /ДВ, бр. 100/, приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба 29.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по търговските дела, каквото е и настоящото, с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под определения в закона минимален размер: установителните искове /след допуснатото изменение на същите по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание от 05.05.2010 г./ са предявени за обща сума 6 840.02 лв. /без да е посочен конкретен размер на всеки от тях/, а осъдителният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата 6 597.81 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 151 от 15.11.2010 г. по в. т. д. № 152/2010 г. на Добрички окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: