4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
С.,29.12. 2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 706/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бизнес център и инкубатор [фирма], [населено място] срещу определение № 254 от 08.03.2011 г. по ч. т. д. № 91/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба вх. № 5627 от 11.06.2010г. против определение № Н-40 от 18.05.2010 г. по ч. т. д. № 58/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 56 от 18.03.2010 г. по т. д. № 72/2009 г. на Врачански окръжен съд и е постановена отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „Бизнес иновационен център [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място].
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода за недопустимост на касационното обжалване на определението на Софийски апелативен съд, обоснован, от една страна, с разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ и от друга страна – с отсъствие на предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК. Според жалбоподателя, съдебният състав не е съобразил последиците и същността на обжалвания въззивен съдебен акт – определение, с което се отменя решение на събрание на кредиторите, утвърдено със съдебно решение и по-конкретно, че с определението си въззивният съд не само е упражнил контрол върху законосъобразността на друг съдебен акт – решение, но и на практика го е отменил, доколкото е върнал делото с указания да се гласува наново оздравителен план, който вече е отменен със съдебно решение.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място], „Бизнес иновационен център [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], М. Г. П. и И. Т. К. – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в депозираните по делото писмени отговори.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Бизнес център и инкубатор [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № Н-40 от 18.05.2010 г. по ч. т. д. № 58/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 613а, ал. 3 във връзка с чл. 679 ТЗ по частна жалба срещу определението на СГС по чл. 679, ал. 4 ТЗ, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Посочено е, че преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена именно в съответствие с нормите на Търговския закон, тъй като същите се явяват специални спрямо общата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК. Независимо от това, касационният състав е счел, че и с оглед тази разпоредба касационното обжалване на атакуваното въззивно определение е недопустимо, тъй като същото не е от посочените в нея категория актове.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Такъв акт именно е и постановеното от Врачански окръжен съд определение № 56 от 18.03.2010 г. по т. д. № 72/2009г. по чл. 679, ал. 1 ТЗ, с което съдът се е произнесъл по жалба срещу решенията на събранието на кредиторите на „Бизнес иновационен център [фирма] /н./. Ето защо, инстанционната проверка на този акт приключва с произнасянето на Софийски апелативен съд. Определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол и затова подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, както правилно е приел и първият тричленен състав на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в обжалваното определение становище, че преценката относно допустимостта на касационния контрол на актовете в производството по несъстоятелност следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на Търговския закон – Част Четвърта „Несъстоятелност”, предвид характера им на специални по отношение разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Поради това, в случая не подлежат на обсъждане предпоставките за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК.
Що се отнася до релевираните от частния жалбоподател доводи, свързани със спецификата на решенията на събранието на кредиторите, които са били предмет на проверка, а именно – решения за приемане на оздравителен план, същите са ирелевантни за допустимостта на касационното обжалване. Безспорно, въпросът допустимо ли е обжалване решенията на това събрание или атакуването им следва да се извърши чрез обжалване решението на съда за утвърждаване на оздравителния план по реда на чл. 705, ал. 2 ТЗ, е въпрос, относим към допустимостта на първоинстанционното и съответно на въззивното определение. Произнасянето по този въпрос от касационната инстанция, обаче, предпоставя допустимост на образуваното пред нея производство, т. е. Върховен касационен съд /дори и без изрично заявено оплакване/ е оправомощен да извърши преценка на допустимостта на въззивния акт само при условие, че същият подлежи на касационен контрол, което условие в случая не е налице.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254 от 08.03.2011 г. по ч. т. д. № 91/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: