О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
С., 15.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
т.д. № 577/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по постъпила касационна жалба от К. Х. Р. и Б. Т. Р., чрез процесуалния им представител – адв. Л. Н., срещу решение № 653 от 19.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1097/14 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1456 от 02.10.2014 г. по гр.д.№ 6332/2013 г. на Плевенския районен съд. С него касаторите са осъдени да заплатят на КООПЕРАЦИЯ „В. – В. ДМ” [населено място] следните суми: 6 000 лв. /по 3 000 лв. за всеки/ – главница по договор за кредит № 393/22.05.2001 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане; 823.06 лв. – договорна лихва за периода от 22.05.2001 г. до 20.05.2002 г. /по 411.53 лв. за всеки/; 13 778.73 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 20.05.2002 г. – 12.11.2013 г. /по 6 889.36 за всеки/ и 1 784.78 лв. – наказателна лихва върху просрочена договорна лихва за периода 20.07.2001 г. – 12.11.2013 г. /в размер на 892.39 лв. за всеки от ответниците/, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.294 ал.2 ТЗ.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК /нарушение на материалния закон и необоснованост/ и се претендира отмяната му, а в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване във връзка с конкретно поставени материално-правни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация, чрез пълномощника си адв. В. П., изразява становище, че касационната жалба не следва да бъде допускана до касация, евентуално, че същата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационно обжалване.
Исковете, по които съдът се е произнесъл, са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване. Претендира се ответниците да бъдат осъдени да заплатят по равно отделни вземания, възникнали въз основа на договора за кредит, сключен с техния наследодател. Исковете имат търговски характер, съгласно нормата на чл.365 т.1 ЗЗД. Според нея търговски са споровете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. В случая договорът за кредит представлява търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ, доколкото е сключен от търговец при осъществяване на неговия предмет на дейност /кредитиране на членовете на кооперацията/. Исковите претенции за присъждане общо на следните суми: главница от 6 000 лв., договорна лихва от 823.06 лв. и наказателна лихва в размер на 1 784.78 лв. безспорно попадат в обхвата на чл.280 ал.2 ГПК. Същото се отнася и за вземането от 13 778.73 лв., т.к. независимо от по-високия му общ размер, то е предмет на два самостоятелни иска срещу различни ответници, съединени за разглеждане в обща искова молба, всеки за сумата 6 889.36 лв. Цената на така предявените искове съобразно чл.69 ал.1 т.1 ГПК не надвишава установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум, над който е предвиден касационен контрол, поради което следва да се приеме, че касационната жалба е недопустима.
С оглед горното и на основание чл.78 ал.4 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него за настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, надлежно доказани и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба на К. Х. Р. и Б. Т. Р., чрез процесуалния им представител – адв. Л. Н., срещу решение № 653 от 19.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1097/14 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Б. Т. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплатят на КООПЕРАЦИЯ „В. – В. ДМ” [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: