О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София, 28.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20.04 , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2524/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение № 56 от 31.03.2015 г. на АС-Пловдив по в.гр.д. №78/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1840/04.11.2014, постановено по гр.д. № 1131/2014 г. на ПОС , ХV с-в, с което е отхвърлен искът на касатора, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу Й. Д. К. от [населено място] за установяване дължимостта на сумата от 62 789,50 лева – вземане за неустойка, уговорена в договор за заем , сключен между Я. Р. П. и Й. Д. К., който е възпроизведен в нотариален акт за договорна ипотека №1,т.І , н.д. №1/08.01.2013 г. на нотариус Ц. Баровска, придобито от ищцовото дружество по силата на договор за цесия със заемодателя Я. Р. П..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира присъждане на разноски в настоящата инстанция в размер на 1200 лева-платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което въззивният е счел за неоснователен и е отхвърлил иска, предявен от касатора срещу Й. Д. К. от [населено място] за сумата от 61 789,50 лева – придобито по силата на договор за цесия с Я. Р. П. вземане за неустойка, уговорена в договор за заем, сключен между Я. Р. П. и Й. Д. К., който е възпроизведен в нотариален акт за договорна ипотека №1,т.І , н.д. №1/08.01.2013 г. на нотариус Ц. Баровска , съдебният състав , след като е възприел за доказани по делото твърдяните в ИМ правопораждащи процесното вземане факти, се е основал на разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗД за нищожност на неустоечната клауза в договора за заем, поради накърняване на добрите нрави. Този извод е обоснован със съдържанието на самата клауза, от която е видно, че договорената неустойка е определена в размер на 1 на сто върху сумата на отпуснатия заем -31 050 лева. За процесния период : от падежа 30.05.2013 г. до 15.12.2013 г. размерът й възлиза на 310,50 лева на ден или за целия период-на 61 789,50 лева. При това положение, с оглед изключително високия размер на дължимата неустойка за забава в сравнение с този на съответната мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за същия период, съдът е счел, че уговорката, от която възниква същата е в значително нарушение на обезщетителната функция на неустойката. Подобна уговорка е в разрез и с обезпечителната функция на неустойката, доколкото за обезпечаване на вземането по заема е била учредена ипотека в полза на кредитора, с което удовлетворяването на същото е достатъчно надеждно гарантирано. Следователно, с подобна клауза се целяло единствено неоснователно обогатяване от страна на кредитора на вземането за неустойка, поради което налице е хипотеза на сключване на уговорка, накърняваща добрите нрави, което води и до нейната нищожност , съгласно чл.26 ал.1,предл.трето от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси от значение за спора се формулират: при какви предпоставки уговорката за неустойка ще е нищожна като накърняваща добрите нрави, нищожна ли е неустойка за забава, определена без краен срок и предел на размера, както и за възможността съдът служебно да се поизнася по този въпрос и за значението на налична ипотека за обезпечаване на основното вземане по отношение на действителността на неустоечната клауза.
От значение за изхода на конкретния спор са въпросите: при какви предпоставки уговорката за неустойка ще е нищожна като накърняваща добрите нрави и за възможността съдът служебно да се поизнася по този въпрос. И по двата въпроса е налице задължителна практика на ВКС: по първия- ТР № 1/2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК, а по втория ТР №1/13 по тълк.дело №4/2012 на ОСГТК. С първото , в т.3 е застъпено становището, че уговорката за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави, когато с нея се нарушават типичните за неустойката функции: обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Посочени са примерно и някои от критериите за това: съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, както и дали изпълнението на задължението е обезпечено и с други видове правни способи, вкл. и ипотека, към които критерии се е придържал и решаващият въззивен състав, при формиране на правните си изводи при постановяване на своето решение. С второто ТР №1/13 на ОСГТК , в т.1 е прието, че въззивният съд следва да приложи императивна материалноправна норма, каквато се явява чл.26 ЗЗД, относно нищожността на договорите, дори и нейното нарушение да не наведено от страната`. Така дадените отговори в тези тълкувателни решения са възприети от въззивния съд в обжалваното решение.
Въпросите за нищожна ли е неустойка за забава, определена без краен срок и предел на размера са без значение за изхода по конкретния спор, тъй като въззивния съд не е обосновал своите правни изводи въз основа на отговорите на подобни въпроси.
Последният въпрос: за значението на налична ипотека за обезпечаване на основното вземане по отношение на действителността на неустоечната клауза, също намира отговор в т.3 от ТР № 1/2010 по тълк.дело №1/2009 на ОСГТК, който съвпада с отговор в обжалваното решение, по съображения изложени по-горе.
Следователно не е налице хипотезата по чл.280 ал.1,т.1ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. От друга страна: наличието на задължителна практика на ВКС по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК-ТР изключва наличието на основание за допускане на касация в т.2-противоречива практика на съдилищата, доколкото последната се преодолява със съответните ТР.
В полза на ответника по касация се дължи присъждане на разноски в настоящата инстанция в размер на 1200 лева-платено адвокатско възнаграждение, с оглед изричното отбелязване за плащане на сумата в брой в самия договор за правна помощ.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 31.03.2015 г. на АС-Пловдив по в.гр.д. №78/2015 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. да заплати на Й. Д. К. от [населено място] разноски пред ВКС в размер на 1200 лева-платено адвокатско възнаграждение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.