3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
С., 15.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В.
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 752/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2038 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2135/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба вх. № 8285/27.06.2011 г. срещу определение № 780 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 621/2011 на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлена молба на дружеството – частен жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените по делото осъдителни искове против В. В. в качеството на [фирма] за заплащане на сумите 13 000 лв. и 4 828.22 лв., и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводът на въззивния съд за просрочие на частната жалба срещу определението по чл.389 ГПК е неправилен. Твърди, че частната жалба е подадена чрез куриер в рамките на предвидения в чл.396, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но в противоречие с принципа за служебното начало инстанциите по същество не са изпълнили задълженията си да изискат от съответния съдебен служител товарителницата, удостоверяващата датата на изпращане на жалбата.
С частната жалба е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, доводите в което не следва да се обсъждат, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по нея не е обвързано с предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп до касационно обжалване.
Ответникът В. А. В. в качеството на [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението по гр. д. № 621/2011 г. на Районен съд – Асеновград, съставът на Пловдивски окръжен съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на установения в чл.396, ал.1 ГПК преклузивен едноседмичен срок за обжалване на определението по допускане на обезпечение. Въззивният съд е констатирал, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на връчване на определението – 16.06.2011 г., и е изтекъл на 23.06.2011 г. /присъствен ден – четвъртък/, а частната жалба е депозирана след срока – на 27.06.2011 г., без по делото да са представени доказателства за евентуалното й изпращане по пощата в по-ранен момент.
Определението е правилно.
От приложените към гр. д. № 621/2011 г. на Районен съд – Асеновград доказателства се установява, че определение № 780 от 06.06.2011 г., с което е отхвърлена молбата на [фирма] за допускане на обезпечение, е връчено на дружеството на 16.06.2011 г. чрез посочения в исковата молба съдебен адресат. Връчването на определението е поставило началото на едноседмичния срок по чл.396, ал.1 ГПК, в рамките на който ищецът е имал възможност да упражни правото си на частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да допусне исканото обезпечение. Срокът е изтекъл на 23.06.2011 г. /присъствен ден/, а видно от щемпела върху частната жалба, същата е постъпила в регистратурата на Районен съд – Асеновград на 27.06.2011 г., към която дата преклузивният срок по чл.396, ал.1 ГПК вече е бил изтекъл. Към частната жалба не са приложени доказателства за подаването й по пощата или чрез куриер преди изтичане на едноседмичния срок за обжалване, с оглед на което правилно въззивният съд е преценил жалбата като просрочена и е отказал да я разгледа по същество поради процесуалната й недопустимост.
Спазването на преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК не е доказано и с представените пред настоящата инстанция писмени доказателства – товарителница № 33545787 от 23.06.2011 г. на [фирма] и извлечение /справка/ за движение на куриерски пратки. Посочените документи установяват единствено обстоятелството, че на 23.06.2011 г. [фирма] е предало на куриер / [фирма]/ пратка, адресирана до Районен съд – Асеновград. В товарителницата не е описано съдържанието на пратката, нито е отбелязан номер на делото, за което тя е била предназначена. При тези обстоятелства не може да се направи извод, че предадената на 23.06.2011 г. куриерска пратка е съдържала частната жалба на [фирма] срещу определението по гр. д. № 621/2011 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение.
По изложените съображения обжалваното определение по ч. гр. д. № 2135/2011 г. на Пловдивски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2038 от 01.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2135/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :