4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№787
София.16.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 544/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. К. от гр.Пазарджик, действащ като ЕТ с фирма „ Н. – И. К.” срещу решение № 371 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 157/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна решение № 2444/12.10.2009 г. по гр.д.№ 1512/2009 г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден да заплати на Национална компания „Ж. ”, гр.София, сумата 3 444.32 лв. – наемна цена по договор за наем от 11.08.2003 г. за периода от м.октомври 2006 г. до м.август 2007 г., вкл., ведно със законната лихва от 13.02.2009 г. и разноски в размер на 310.65 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил отделните клаузи на наемния договор относно предпоставките, при които за наемателя възниква задължение за плащане на наемна цена за обекта – след реалното му предаване с приемо-предавателен протокол, нито е отчетено прекратяването на договора, считано от 07.06.2004 г.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за достъп до касационен контрол, се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, предвид произнасянето по материалноправен въпрос, свързан със сключването и прекратяването на договора за наем, неговите съществени елементи и тълкуването на договора, и по процесуалноправен въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо по иск за заплащане на наемна цена за предходен период от време. Касаторът се позовава на противоречиво разрешаване на тези въпроси при инстанционното разглеждане на спора, а от друга страна, твърди, че произнасянето по правните въпроси би имало значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Национална компания”Железопътна инфраструктура”, гр.София, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, решаващият състав е приел, че за исковия период е доказано съществуването на валидно наемно правоотношение между страните по сключен на 11.08.2003 г. договор, по силата на който наемодателят / сега ответник по касация/ е предоставил на наемателя – ЕТ за временно ползване площ от 20 кв.м. под павилион, собственост на „Р.” АД, намиращ се в приемното здание на ж.п. гара гр.Пазарджик. По отношение на преюдициалните въпроси, свързани с валидността на договорната връзка и прекратяването й, считано от посочената от наемателя дата – 04.06.2004 г. , въззивният съд е зачел преклудиращото действие на влязлото в сила решение по приложеното гр.д.№ 3282/2006 г. на Районен съд – Пловдив. С този съдебен акт настоящият касатор е бил осъден да заплати на Н. инфраструктура” неизплатена наемна цена по същия договор за периода от м.октомври 2003 г. до м.септември 2006 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените в жалбата материалноправни въпроси, безспорно са значими за изхода на делото, предвид формираните в решението фактически и правни изводи по спорното материално право. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящи изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Позоваването на противоречивите разрешения в хода на инстанционното производство по делото, не попада в приложното поле на касационно обжалване. Постановените по делото съдебни актове не формират „съдебна практика” по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са влезли в сила. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т.3 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Неоснователно е и поддържаното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, касаторът не е изложил никакви мотиви защо счита, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсата на такива доводи е достатъчно за недопускане до касация. Независимо от това, искането и по същество би било неоснователно, тъй като за да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо произнасянето по поставените правни въпроси от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. Нормативната уредба по договора за наем е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението на съответните разпоредби на ЗЗД / чл.228 и сл., вр. с чл.286 ТЗ/ съществува многобройна и непротиворечива практика, която не се нуждае от осъвременяване. Що се отнася до изразеното от въззивния съд становище за преклудиране на твърдяни от ответника факти във връзка с валидното възникване и съществуване на наемното правоотношение за периода по приложеното гр.дело, то неправилно се интерпретира от касатора, тъй като всъщност съдът е зачел преклудираните правоизключващи възражения на ответника, а не силата на пресъдено нещо за последващ период, предмет на настоящото дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 371 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 157/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: