4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№657
София.21.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 398/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НВ”, гр.Върбица, Ш. област,срещу решение от 12.02.2010 г. по в.гр.д.№ 748/2009 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 136 от 03.11.2009 г. по гр.д.№ 187/2009 г. на Районен съд – В. П. за уважаване на предявените от М. М. конститутивни искове за отмяна, на основание чл.58, ал.1 ЗК, действието на управителния съвет на кооперацията, изразяващо се в провеждане на търг за продажба на недвижим имот – „С. и магазини” в с.Бяла река по протокол № 1/01.04.2009 г. и за отмяна на заповед № 4/31.03.2009 г. на председателя на кооперацията.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата молба. Твърди, че решаващият съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД, с оглед последващото решение на общото събрание на кооперацията за потвърждаване на съществените елементи на продажбата на имота, което има обратна сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава приложното поле на касационно обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса, свързан с прилагане по аналогия на чл.42, ал.2 ЗЗД по отношение на решенията и действията на органите на кооперацията. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС – Р. № 519/06.12.2006 г., І г.о. , а от друга страна е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото предвид необходимостта от създаване на съдебна практика по приложение на чл.44, във вр. с чл.42 ЗЗД по отношение актовете на кооперативните организации.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявените конститутивни искове по чл.58 ЗК, решаващият състав на Окръжен съд – Шумен, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че липсват доказателства УС на кооперацията да е определил условията за продажба и цената на процесния имот преди провеждане на търга и в изпълнение решението на ОС от 04.05.2001 г. Отчетено е, че назначената със заповед на председателя тръжна комисия е провела търга при определени условия в издадената от председателя на кооперацията заповед № 4/31.03.2009 г., а не при условия определени от УС в изпълнение на посоченото решение на общото събрание, даващо принципно разрешение за отчуждаване на имота.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на кооперацията за саниране на пороците на атакуваните действие и акт на органи на кооперацията, с приемане на ново решение/след подаване на исковата молба/ – протокол № 6 от 02.09.2009 г. на ОС за потвърждаване на заповед № 4/31.03.2009 г. и протоколи № 1/04.05.2001 и № 3/23.03.2009 г. относно продажбата на търговските обекти. Изложени са съображения относно момента, към който съдът преценява законосъобразността на атакуваните действия и/или актове и липсата на обратно действие на цитираното последващо решение на ОС. Направен е и генерален извод, че не е налице хипотезата на сключване на договор без представителна власт, за да намерят приложение разпоредбите за саниране при препотвърждаване.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. Формулираният от касатора правен въпрос, свързан с прилагането по аналогия на чл.42, ал.2 ЗЗД към действията и актовете на органите на кооперацията, не обуславя наличието на общата предпоставка за достъп до касация. В тази насока следва да се имат предвид решаващите мотиви на съда за уважаване на конститутивните искове с оглед преценката за тяхната материална незаконосъобразност към момента на предприемането на действията по провеждане на търга и съответно издаването на заповедта. От друга страна, не би могло да се приеме, че посоченият правен въпрос е от значение за делото, предвид очертания с исковата молба предмет на спора – атакувани са действия и решения на органи на кооперацията като материално незаконосъобразни, а не действителността на самата сделка, респ. валидността на последващото търга волеизявление на председателя на кооперацията при оформяне на продажбата на имота с нотариален акт № 185/2009 год.
Предвид липсата на общата предпоставка на ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касационен контрол и в съответствие с дадените задължителни указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, не следва да се преценяват допълнителните основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 12.02.2010 г. по в.гр.д.№ 748/2009 г. на Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: