О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 23. 09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5382 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.229,ал.1,т.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. К. с вх. № 11580 /17.07.2013 г. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.07.2013 г. по въззивно гр.д. № 1219/ 2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., V с-в., с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК до приключване на наказателното производство, предмет на разглеждане от ДП № 4576 /2007 г. на Б..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. не са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 ГПК за спиране на въззивното дело, не са разкрити престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на гражданския спор, а още по-малко такива, с негово участие. Видно от обяснението на наблюдаващия прокурор преписката няма нищо общо с делото, тя не се води срещу И. К., а срещу други лица, а приетите по преписката съдебно-почеркови експертизи не могат да бъдат приобщени към спряното дело.
Насрещната страна Р. К. К. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба с довод, че по ДП № 4576 /2007 г. на Б. има заключение на петорна експертиза на НИКК-гр. София, с която се установява, че подписът, положен върху процесното пълномощно не е неин, както и в производството има достатъчно данни за извършване на престъпление – съставяне на документ – пълномощно с невярно съдържание, който е използван за покупко-продажбата на процесния апартамент, което е имотна измама и има значение по спряното дело, което е за имотна измама.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Р. К. К. срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени нейни частични искове срещу И. К., представляващи обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са и причинени от извършени от И. К. в качеството му на нотариус незаконосъобразни действия по ЗННД – заверка на подпис върху пълномощно, издадено от нейно име, без тя да е полагала такъв в документа.
В първото по делото открито заседание на въззивния съд процесуалният представител на Р. К. е поискала спиране на въззивното дело до приключване на наказателното производство по ДП № 4576 /2007 г. на Б..
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по въпрос, който е от съществено значение за висящия спор, има висящо наказателно производство, което би имало задължителна сила за гражданските съдилища съобразно чл.300 ГПК, поради което са налице предпоставките за спиране на въззивното производство по чл.229,ал.1,т.5 ГПК.
Настоящият състав намира следното :
Частната жалба е допустима: обжалваното определение е преграждащо и подлежи на обжалване, частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срок и е редовна.
Частната жалба е основателна :
Видно от мотивите на въззивния съд, като основание за спирането той е посочил друго производство – по ДП № 4576 /2007 г. на Б., като правна квалификация е посочил чл.229,ал.1,т.5 ГПК.
Хипотезата на спиране на производството по гражданско дело поради връзка между делата (преюдициалност на друго дело по отношение на това, което се спира) се урежда от разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК Разпоредбата обаче изисква обуславящото дело да е съдебно.
По този процесуалноправен въпрос настоящият състав споделя приетото с решение № 116 /15.05.2013 г. по гр.д. № 745 /2012, на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд.
Сочената от съда правна квалификация – по чл.229,ал.1,т.5 ГПК предвижда като предпоставка за спирането разкриване на престъпни обстоятелства.
В цитираното решение № 116 /15.05.2013 г. по гр.д. № 745 /2012, на ВКС, І г.о.., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието разрешението, че съдът винаги спира производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред – когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от деликвента престъпление.
Въззивният съд не е изложил мотиви за това, че по делото са разкрити престъпни обстоятелства, извършени от ответника по делото.
Такъв извод не следва и от приложеното по делото писмо по досъдебно производство (ДП) № 4576 /2007 г. на Б., в което не се сочи производството да се води срещу И. К. или да има данни за извършени от него престъпни обстоятелства.
От изложеното следва извод, че нито една от двете хипотези на чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК не са осъществени по делото (тези основания за спиране не са налице), от което следва, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради това и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.07.2013 г. по въззивно гр.д. № 1219/ 2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., V с-в., с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК.
Връща делото на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.