5
`
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№606
София.30.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 281/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД/ с предишно наименование З. застраховане”/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 177 от 11.12.2009 г. по в.гр.д.№ 459/2009 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 1080/2009 г. по гр.д. № 1372/2006 г. на Окръжен съд – Варна в частта за отхвърляне на исковете на П. И. З., П. З. Т. и И. З. В., касаторът е осъден да заплати следните суми: на П. И. З. – сумата 20 000 лв., на П. З. Т. – 10 000 лв. и на И. З. В. – 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност”, съгл. полица серия А-00 № 3128128, издадена на 08.04.2003 г., със срок на действие от 01.04.2003 г. – 31.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.04.2003 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по предявените срещу евентуалните ответници – Г. фонд и Д. С. Д. искове.
В отхвърлителните части – за разликата до предявените от ищците размери от по 50 000 лв., въззивното решение е влязло в сила.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно тълкуване на чл. 382/ отм./, във вр. с чл.387, ал.4/отм./ТЗ и неприлагане на относими към спора правни норми – чл.380 и сл. /отм./ ТЗ и чл.40 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.188 ГПК/отм./ и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил конкретните обстоятелства при сключване на застрахователния договор чрез застрахователен агент и вписването в нея за начало на срок на покритие дата, предхождаща издаването. В тази връзка се поддържа, че полицата не произвежда действие за представлявания застраховател, на основание чл.40 ЗЗД. Именно поради липсата на застрахователно правоотношение с причинителя на вредата, застрахователят счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следните значими за изхода на делото материалноправни въпроси: действителна ли е уговорка в договора за застраховка”Гражданска отговорност” на МПС, с която за начало на застрахователното покритие се посочва дата, предхождаща датата на издаването/подписването и датата на плащане на застрахователната премия; съставлява ли покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност” на МПС събитие, настъпило преди датата на издаване/подписване на застрахователната полица и преди датата на плащане на застрахователната премия.Поддържа се, че правилното разрешаване на посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, във връзка с развитието на правото, като са изложени подробни мотиви във връзка с основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация – П. З., П. Т. и И. В., чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, а по същество решението е правилно.
Ответниците Г. фонд и Д. С. Д., както и третото лице помагач – Х. Х. Х., не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение Апелативен съд – Варна е приел за доказани фактите за настъпилото по вина на ответника Д. Д., на 05.04.2003 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Д., в резултат на което е причинена смъртта на З. В. З. – наследодател на ищците. На основание чл.222 ГПК/отм./ е съобразено задължителното за гражданския съд споразумение по приложеното НОХД № 1517/2004 г. на Окръжен съд – Варна относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, при отчитане липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Решаващият състав е зачел и влязлата в сила оправдателна присъда срещу застрахователния агент Х. по повдигнато обвинение по чл.311, ал.1 НК за това, че в кръга на службата си е съставил официален документ – застрахователна полица серия А-00 № А 3128121, в който удостоверил неверни данни с цел да бъде използван този документ за установяване на тези обстоятелства. По основният за спора въпрос дали към момента на настъпване на ПТП е съществувал валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между З. – Общо застраховане” и причинителя на увреждането Д. Д., въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл.382/отм./ ТЗ, е направил извод, че с оглед съществените реквизити на полицата е налице „..уговорено друго” между страните. Направени са изводи, че независимо от датата на съставяне на самата полица и датата на плащане на премията по нея – 08.04.2003 г., от съдържанието й се установява, че срокът на застраховката е уговорен за периода от 01.04.2003 г. – 31.12.2003 г., застрахователят се е съгласил с посочения период на покритие и е приел да отговаря за всички щети, настъпили за посоченото време. С оглед на това е застъпено становище, че настъпилото на 05.04.2003 г. ПТП е покрит риск по сключената застраховка и са налице предпоставките на чл.407/ отм./ ТЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за покриване деликтната отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, свързани с действителността на обективираната в полицата начална дата на застрахователно покритие, са разгледани във връзка със законово предвидената в чл.382/отм./ ТЗ възможност за постигане на конкретна уговорка между страните относно момента на влизане в сила на застрахователния договор, а не във връзка с действието на полицата спрямо застрахователното дружество, основано на чл.40 ЗЗД. Доводите на касатора за действия на застрахователния агент във вреда на застрахователя, са въведени за пръв път в процеса с касационната жалба, поради което са недопустими, а по поставените въпроси липсва произнасяне от страна на решаващата съдебна инстанция в контекста, поддържан от касатора. Именно затова, посочените материалноправни въпроси, като невключени в предмета на делото, не биха могли да обусловят приложното поле на касационното обжалване по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока настоящият състав съобразява и даденото задължително тълкуване по посочената процесуална норма – т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с периода на покрития риск, са разгледани и разрешени от въззивната инстанция, след конкретна преценка на неоспорените писмени доказателствени средства, вкл. обективираното в представената полица ясно и категорично съгласие на застрахователното дружество относно периода на застрахователно покритие. Предвид отразения в договора срок на застраховката, съобразен от решаващия съд, не би могло да се приеме, че произнасянето по принцип по формулираните въпроси, пряко свързани и с приложението на чл.382/отм./ ТЗ, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и то би било налице, когато произнасянето от ВКС по поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като разпоредбата на чл.382/отм./ ТЗ, чийто аналог е чл.187 КЗ, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а приложението й е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 11.12.2009 г. по в.гр.д.№ 459/2009 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: