4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.605
София.30.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 293/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н. И.” ООД, гр.София, представлявано от управителя Д. Н., срещу решение от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 2863/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 19.05.2008 г. на Софийски районен съд, 69 състав по гр.д.№ 5674/2007 г. за уважаване на предявените от „Ф.” ООД искове по чл.258 ЗЗД за сумите: 467 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 15.09.2004 г. и 4 536 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 19.10.2004 г. , ведно със разноски в размер на 585.66 лв.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Твърди, че решаващият състав не е обсъдил направените възражения във връзка с ликвидността и изискуемостта на предявените вземания, не е отчел липсата на предвидените в договорите видове двустранно подписани актове за приемане на работата, а от друга страна неправилно е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на представените по делото две стойностни сметки, относими към първия договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по материалноправни въпроси, свързани с начина за приемане на изпълнената работа и надлежното му установяване, съответно моментът, от който е изискуемо вземането за възнаграждение по чл.266 ЗЗД. Касаторът се позовава на следните решения на ВКС: Р. № 1661 от 06.12.1999 г.; Р. № 1100 от 04.07.2003 г., както и на постановено по реда на чл.288 ГПК определение № 407 от 09.07.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. По отношение на направеното възражение за прихващане се поддържа, че то съставлява материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания и неправилно въззивният съд е приел, че е налице единствено процесуално възражение за прихващане.
Ответникът по касация – „Ф.” ООД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по допускане на касационното обжалване, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение по предявените от „Ф.” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съдебен състав на Софийски градски съд е приел за доказано изпълнението на възложените с двата договора дейности по изграждане на вентилационни инсталации, съответно на обектите: „Производствена сграда и машинно помещение от шивашка фабрика” в гр.Благоевград и „Обслужваща сграда към голф-игрище”, с.Равно поле, както и приемането на извършените работи. Тези изводи са основани на двустранно подписаните стойностни сметки по първия договор, по които са извършени плащания от ответното дружество – възложител, признанията на ответника за извършените от ищеца СМР по стойностните сметки, както и двустранно подписаната фактура по втория договор. Независимо от липсата на данни за упълномощаване на И. А. за приемане на описаните работи по стойностните сметки, с оглед признанията на ответника и извършеното частично плащане съобразно тези сметки, е направен извод за липса на противопоставяне от страна на търговеца – ответник, съгласно чл.301 ТЗ.
Въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция по направеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане което е уважено изцяло за 1 000 лв. – мораторна неустойка по първия договор, а по втория договор – за 1 134 лв., съобразно неоспорената икономическа експертиза.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска.
Поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани със задължението за предаване на възложената по двата договора работа, съответно приемането й и изискуемост на възнаграждението, като обуславящи решаващите изводи на съда, безспорно са значими за изхода на делото. Следователно, осъществена е общата предпоставка за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящите изхода на делото правни въпроси да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Касационните решения, на които се позовава жалбоподателя, не попадат в приложното поле по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като направените от съответните съдебни състави на ВКС фактически и правни изводи по отделните дела, са в резултат на преценка на специфични за всяко дело обстоятелства и конкретни договорености между страните по тези дела за начина на приемане на изпълнената работа, както и на преценка на събрани по делата доказателствени средства. От друга страна, липсва противоречива практика относно правната характеристика на действията на възложителя по приемане на изработеното и приложимостта на презумцията по чл.264, ал.3 ЗЗД за приемане на изпълнението в количествено и в качествено отношение при липса на изрични възражения срещу изпълнението, както и прието и в определението на ВКС, на което се позовава самият касатор.
Доколкото се поддържат и доводи във връзка с разгледаното и уважено възражение за прихващане, с позоваване на задължителна и казуална практика на ВКС, те не следва да се разглеждат, тъй като от една страна основанията за достъп до касационно обжалване в тази част са мотивирани с неправилност на решаващите изводи на съда, а от друга липсва произнасяне по допустимост на възражението, тъй като то не е заявено пред въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 2863/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: