2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№784
София.14.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 463/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т..БГ” ООД, гр.Пловдив, представлявано от управителя Т. Д. Д., срещу решение № 312 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 670/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 167 от 16.04.2009 г. по т.д.№ 624/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени изцяло предявените от дружеството касатор срещу „Л. К.” ООД, гр.Пловдив искове : по чл.286 ЗЗД, вр. с чл.280 ЗЗД, вр. с чл.286 ТЗ за сумата 1 980 лв. – представляваща възнаграждение по чл.3 от договор от 20.10.2007 г. за посредничество при покупка на недвижим имот и по чл.92 ЗЗД – за сумата 4 000 лв., неустойка по чл.11 от същия договор, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 920 лв.
Касаторът, чрез процесесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ и необоснованост. Твърди, че в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, съответно с правната логика и със значението на разпоредбата на чл.301 ТЗ, е направеният от решаващия съд извод, че извършените без представителна власт действия от името на търговеца – възложител не рефлектират в неговата правна сфера. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложното поле на чл.301 ТЗ – до каква степен би могла да се ангажира отговорността на търговеца при неизпълнение на задълженията му произтичащи от договор, сключен от представител на търговеца без наличие на представителна власт, при липса на противопоставяне веднага след узнаването на извършените от представителя правни и фактически действия. Твърди се, че решението е постановено в отклонение от константна практика на ВКС – Р.№ 37/01.04.2009 г., ІІ т.о., Р. № 63/10.06.2009 г. , ІІ т.о., Р. № 374/21.04.2009 г., ІV г.о, Р.№ 44/31.03.2009 г., ІІ т.о., Р.№ 1226/14.11.2008 г., ІV г.о., в отклонение от практиката на другите съдилища, а от друга страна произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение, решаващият състав е приел, че при сключване на процесния договор за посредничество при покупка на недвижим имот, възложителят – „Л. К.” ООД е бил представляван от Д. Р. Г./дъщеря на управителите/, която не е разполагала с представителна власт. По силата на договора е било поето задължение от името на дружеството да заплати посредническо възнаграждение при одобряване на конкретен недвижим имот, по уговорените начини в чл.14 от договора. Прието е за безспорно установено, че Д. Г. е осъществила и огледи на четирите магазина, предложени от търговеца – посредник, но след като тя не е извършила действие на одобрение на конкретен недвижим имот, то нейните действия не обвързват търговеца –възложител. В мотивната част са изложени съображения относно личната отговорност на Г., която недобросъвестно е използвала получената информация от „Т. БГ” ООД за процесния недвижим имот, за който „Л. К.” ООД е сключил договор директно с продавача – Т. Ленгеров и съпругата му С. Ленгерова.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос безспорно е значим за изхода на делото, поради което е осъществена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е и допълнителното изискване – по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в обжалваното въззивно решение правният въпрос, свързан с приложение на чл.301 ТЗ е разрешен в противоречие с решения на Върховния касационен съд, постановени по новия съдопроизводствен ред – по чл.290 и сл. ГПК. В този смисъл следва да се има предвид Р. № 44/31.03.2009 г., ІІ т.о., Р. № 62/25.06.2009 г. ІІ т.о. и др.
Предвид наличието на първото поддържано от касатора основание и алтернативността на останалите две основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, не се налага преценка по отношение на тяхната основателност.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 312 от 17.02.2010 г. по в.гр.д.№ 670/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора „ Т. БГ” ООД, гр.Пловдив, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 119.60/сто и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: