3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София.15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 360/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. – 93”/в ликвидация/, с.Крушаре, представлявана от ликвидатора Г. К., срещу решение № 260 от 12.11.2009 г. по в.гр.д.№ 392/2009 г. на Окръжен съд – С., с което е потвърдено решение № 322/07.05.2009 г. по гр.д.№ 3943/2008 г. на Районен съд – С. за отхвърляне на предявените срещу „Б. и ко” ЕООД, гр.С. и И. Ж. Р. от гр.Ямбол искове по чл.108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: бивша кухня/фурна/ със застроена площ от 220.30 кв.м., находяща се в УПИ № ІІ, кв.88 по плана на с.Крушаре.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за възможността ищецът повторно да измени вида на търсената защита, т.е. да премине от установителен иск към осъдителен и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция отново да премине към установителен иск. Твърди се, че произнасянето по така формулирания въпрос, свързан с приложението на чл.214 ГПК е от съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не е налице основание за достъп до касационен контрол, тъй като формулираният от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда, предвид обхвата на защита по иска с правно основание чл.108 ЗС, включващ и установяване правото на собственост. От друга страна се поддържа, че липсва и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният ревандикационен иск по отношение на описания по-горе недвижим имот по съображения, че ищцовата кооперация не е доказала своето право на собственост, нито в резултат на надлежно проведен търг по реда на ППЗСПЗЗ, нито въз основа на изтекла придобивна давност. В мотивната част към решението съдебният състав на Окръжен съд – С. е отхвърлил като неоснователни доводите на въззивника/сега касатор/ за допуснато съществено нарушение на чл.214 ГПК от първата инстанция с отказа да допусне повторно изменение на вида на търсената защита. Това становище е обосновано с елементите от фактическия състав на ревандикационния иск и гарантираната по-голямата защита, която се дава на претендираните права, както и с необоснованото искане на ищеца да премине отново към установителен иск за собственост, след като вече е било допуснато изменение от установителен иск в осъдителен по чл.108 ЗС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
За да е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е необходимо материалноправният или процесуалноправният въпрос да е обусловил решаващите изводи на съда. В този смисъл са дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС задължителни указания по тълкуване на посочената процесуална норма. В случая не може да се счете, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като решаващият съд не е приел, че е невъзможно или недопустимо повторното изменение на иска по отношение вида на търсената защита. Що се отнася до преценката на съда по основателност на конкретните процесуални действия на ищеца, свързани с искането за преминаване отново към установителен иск, след като вече е било допуснато преминаване от установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот към ревандикационен иск, то правилността й не може да се проверява в настоящия стадий от производството. От друга страна, поставеният правен въпрос е без значение за изхода на конкретния спор, предвид обхвата на защита по осъдителния иск с правно основание чл.108 ЗС, включващ и установяване правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на спора.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на ответника по касация И. Р. сумата 500 лв., съгласно представен с отговора договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260 от 12.11.2009 г. по в.гр.д.№ 392/2009 г. на Окръжен съд – С..
ОСЪЖДА З. – 93”/в ликвидация/, с.Крушаре да заплати на И. Ж. Р. сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: