2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София.15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 371/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на : В. Д. А. и „Д. център – ІІ- Добрич” ЕООД /ДКЦ/, срещу решение № 46 от 01.02.2010 г. по в.гр.д.№ 797/2009 г. на Окръжен съд – Добрич.
В. А., чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 55 от 30.07.2009 г. по гр.д. № 1298/2009 г. на Районен съд – Добрич за обявяване за окончателен договор за наем на две от вещите: микроскоп и диаскоп, е отхвърлен иска по чл.102, ал.4 ЗЛЗ по отношение на тези вещи. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт в тази част с искане за отмяната му и уважаване на иска, с присъждане на разноски. В изложението към жалбата се твърди, че значимия материалноправен въпрос е свързан с момента, към който следва да се определи предмета на наемния договор, който се сключва по реда на чл.102, ал.3 ЗЛЗ – дали към момента на преобразуване на търговското дружество или към момента на подаване на молбата за сключване на наемен договор. Според касаторката произнасянето от ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Търговското дружество, чрез пълномощника си, атакува решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване за окончателен безсрочен договор за наем между В. Д. А. и „Д.” ЕООД относно находящи се в сградата на дружеството в гр.Добрич,бул.”25 септември” № 68 кабинет № 305, състоящ се от част за амбулаторни прегледи и манипулационна с обща площ от 98 кв.м., обзавеждане: две работни бюра, кушетка, бял шкаф, две секции, два шкафа и апаратура: стерилизатор, гинекологичен стол и инструментална масичка, при определена от въззивния съд наемна цена за помещението – 152.17 лв. и 1.06 лв. – за обзавеждането и апаратурата.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му. Счита, че по приложението на чл.102, ал.4 от Закона за лечебните заведения е налице противоречива съдебна практика, а от друга страна се касае за неясна и непълна правна норма по отношение на субектите, които могат да искат сключването на наемен договор, критериите и условията, при които следва да бъде сключен този договор.Според касатора, произнасянето от ВКС по посочените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на В. Д. А. е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу въззивното съдебно решение в отхвърлителната част, като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Цената на иска в тази част, съответно обжалваемият интерес, се определят въз основа стойността на договора по арг. от чл.69,ал.1, т.5 ГПК и се формира от сбора на наема за вещите за период от една година. Въз основа на допълнителната икономическа експертиза, месечната наемна цена за микроскоп и дерматоскоп, определен въз основа на месечните амортизационни отчисления, които биха се начислявали по чл.15 от Закона за счетоводството, възлиза на 23. 15 лв. месечно. Общият сбор от тези амортизационни отчисления за едногодишен период би бил 277.80 лв. С оглед на това обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК е под 1 000 лв., което води до недопустимост на касационното обжалване в тази част от решението.
Касационната жалба на „Д.” ЕООД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за уважаване на конститутивния иск с правно основание чл.102, ал.4 от ЗЛЗ, решаващият въззивен състав е приел, че ищцата е сред посочените от законодателя групи лица, имащи право да сключат договор за наем на помещения и оборудване, тъй като е лекар, извършващ по трудов договор извънболнична помощ в лечебното заведение при преобразуването му. По отношение предмета на наемния договор, тълкувайки закона, съдът е достигнал до извода за възможността да се учреди наемно правоотношение, без определен срок, за помещения и апаратура, които са заварени у съответния лекар към момента на преобразуване на здравното заведение. При решаване на спора по същество, Окръжен съд – Добрич е конкретизирал по размер дължимия месечен наем, съобразно въведените критерии по чл.102, ал.4 ЗЛЗ за определянето му, като е възприел изслушаната във въззивното производство икономическа експертиза.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Безспорно, поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с кръга лица, които са материалноправно легитимирани да сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и апаратурата и параметрите на този договор, са от значение за изхода на спора. Това обуславя наличието на общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касационен контрол. Като недоказано обаче следва да се прецени допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за да обоснове приложното поле на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на невлезли в сила съдебни актове на Окръжен съд – С. по т.д. № 198/2009 г. и на Окръжен съд – Добрич – по т.д.№ 826/2009 г. При направена справка в сайта на ВКС се констатира, че и двете дела са висящи.
Не може да се възприеме и твърдението на касатора, че е налице основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол по поставените материалноправни въпроси, свързани с приложение на чл.102, ал.4, във вр. с ал.3 ЗЛЗ. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание, което би било налице когато произнасянето от ВКС по поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като посочените законови разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, с оглед точното им правоприлагане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 46 от 01.02.2010 г. по в.гр.д.№ 797/2009 г. на Окръжен съд – Добрич в обжалваната от „Д. център – ІІ- Добрич” ЕООД част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Д. А., като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд, само в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. А.. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: