3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№807
София.22.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 668/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. от гр.С. Загора, действащ като ЕТ с фирма „А. компас – Т. К.”, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 82 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 71/2010 г. на Окръжен съд – С. Загора, с което е потвърдено решение № 67-ХVІ от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 552/2009 г. на Районен съд – С. Загора в обжалваната от ЕТ част, с която по предявен от С. – С. и сие”, гр.С. Загора иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК е признато за установено, че ЕТ дължи сумата от 1 801.02 лв./ съставляваща разлика над уважения положителен установителен иск за 7 548.18 лв. до пълния размер от 9 349.20 лв./ по издадената заповед № 3132/12.11.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2776/2008 г. на РС- С. Загора. В частта за уважаване на иска за дължимост на сума в размер на 7 548.18 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, съгласно чл. 296, т.2, пр.1 ГПК и не е било предмет на делото пред въззивната инстанция.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава приложното поле на касационно обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса, свързан с прилагане разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, като е представено Р.№ 69/11.06.2009 г., ІІ т.о., а от друга страна произнасянето от ВКС би било от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане касационното разглеждане на делото за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд в обжалваната част – за уважаване на предявения от кредитора/заявител/ положителен установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК за разликата над 7 548.18 лв. до 9 349.20 лв., въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на трайни търговски отношения между страните по договори за продажба на препарати за растителна защита и семена за посев за периода 2003 – 2009 г., като описаните стоки в процесните девет броя стокови разписки са получени от ответния Е. касатор/, при липса на доказателства за заплащане цената им. По отношение дължимата от купувача цена на стоките, въззивният съд, след преценка на доказателствата по делото, възприемайки първоначалната икономическа експертиза, при приложение на чл.326 ал.2 ТЗ, е направил извод, че цената е тази, която обикновено се плаща по време на получаване на същия вид стоки. Като неоснователни са преценени доводите на ответника във връзка с признаване на търговска отстъпка, каквато не е уговорена, както и във връзка с приложение на представената от него ценова листа, по съображения, че тя е приложима само при търговци с годишен оборот над 100 000 лв. и, че ответникът не попада в този обхват. Изложени са изрични съображения защо не се кредитира допълнителното заключение на икономическата експертиза.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Формулираният от касатора правен въпрос, свързан с приложение на нормата на чл.326, ал.2 ТЗ за определяне дължимата цена на стоките, която обикновено се плаща за същия вид стоки по време на сключване на договора, макар и да е важен за изхода на делото, не е обусловил решаващите изводи на съда. При липсата на конкретно уговорена цена по търговска продажба, средната пазарна цена се определя в зависимост от фактическия и доказателствен материал по конкретното дело, или това е въпрос, пряко свързан с правораздавателната дейност на съда. Всъщност доводите, които поддържа касатора във връзка с релевираните основания за достъп до касация, по своята същност съставляват доводи в подкрепа на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не се припокриват с приложното поле на обжалването пред ВКС. Недопустимо е преценката на тези доводи да се извършва в стадия по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл са и задължителните указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Поради това следва да се приеме за недоказана общата предпоставка на ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касационен контрол, поради което не подлежат на преценка допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат 800 лв. разноски, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 82 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 71/2010 г. на Окръжен съд – С. Загора.
ОСЪЖДА ЕТ „А. компас – Т. К.” да заплати на С. – С. и сие” сумата 800/осемстотин/ лева разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: