2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.676
София..29.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 408/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. ВР” ООД, гр.Б., представлявано от управителя В. М. Р., срещу решение № 536 от 20.01.2010 г. по в.гр.д.№ 860//2009 г. на Окръжен съд – Б., с което е оставено в сила решение № 3370/18.06.2009 г. по гр.д.№ 412/2008 г. на Районен съд – Б. за уважаване на предявени от С. М. М. искове за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по допълнително споразумение от 05.12.2005 г. към пет броя договори за изработка на софтуер и продажба на авторски права, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1/365 от либора за всеки просрочен ден, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции. Касаторът счита, че въззивният съд не е преценил експертното заключение в частта относно компонентите на софтеурния продукт и не е обсъдил възраженията на дружеството за непредаването на „соурс кодовете”, което препятства използването на продукта.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по значим за делото материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, свързан с приложение на чл.42 и чл.70 от ЗАПСП – доколко ако един продукт на авторското право/ в случая софтуер/ не е предаден в неговата цялост и ползването му е невъзможно, може да се претендира заплащането на същия изцяло.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдебният състав на Окръжен съд – Б. е приел за доказано изпълнението на задълженията на ищеца да изработи и предаде на ответното дружество уговорените софтуерни системи, както и да отстъпи изключителното си право на използване на създаденото по поръчка произведение. В тази насока са преценени : уговореният начин на предаване на обектите на авторски права по подписаните от управителя на ответното дружество Приложения № 1 към сключените договори, допълнителното споразумение, отразяващо предаването на софтуерния продукт чрез И. и окончателната цена – 10 000 лв., гласните доказателствени средства относно използването на продукта в И. клубове на ответното дружество, както и липсата на спор, че цената на продукта не е заплатена. Правните изводи на решаващия съд са основани на чл.42, ал.1 и 2 ЗАПСП – относно принадлежността на авторското право върху създадено по поръчка произведение, както и на диспозитивните правила за използване на компютърни програми/ чл.70 ЗАПСП/ и императивните правила за това използване по чл. 71 от с.з.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Безспорно, предпоставките за използване на компютърна програма и обхвата на правата, придобити от трето лице, възложител по договора за създаване на произведението, са значими за изхода на делото и затова е налице основната, обща предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Не може обаче да се възприеме твърдението на касатора, че е налице допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно даденото задължително тълкуване в т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваване само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Това е достатъчно за да се откаже достъп до касация. От друга страна, касаторът е мотивирал допълнителното изискване за достъп до касация с неправилното приложение на материалния закон от решаващия съд, което е недопустимо. Във фазата по селекция на касационните жалби ВКС не може да се произнася по релевирани основания за неправилност по чл.281 ГПК, в какъвто смисъл е т.1 от цитираното Тълкувателно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 536 от 20.01.2010 г. по в.гр.д.№ 860//2009 г. на Окръжен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: