3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.727
София.22.11. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 553/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. З. Н. от гр.Х., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 323от 24.02.2010 г. по гр.д. № 1027/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 75 от 03.08.2009 г. по гр.д.№ 160/2008 г. на Окръжен съд – Х., като недопустимо и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК. Касаторът поддържа становището за доказан правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.29 ЗТР, тъй като с предявените искове за нищожност на решението на общото събрание на съдружниците и за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър прехвърляне на дружествени дялове, всъщност се търси защита на неговите имуществени права – защита на правото на дял от имуществото на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с правния интерес от завеждането на иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване несъществуването на вписаните в търговския регистър обстоятелства – прехвърляне на дружествените му дялове на останалите съдружници. Твърди, че произнасянето по този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Според касатора, въззивният съд се е произнесъл имплицитно и по материалноправния въпрос – дали с прекратяването на членственото правоотношение напусналият съдружник остава титуляр на дружествените си дялове.
Ответникът по касация – „М и Н И.” ООД, представлявано от управителя П. Мадел, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице поддържаното основание за достъп до касация, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след прекратяване на членствените права на съдружника –ищец, а именно с изтичане на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ, е настъпила облигационната последица от прекратяване на членството. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.127 ТЗ, според която всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му от капитала, както и на чл.125, ал.3 ТЗ съгласно който напускането на съдружника има за последица само правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членствените правоотношения. По тези съображения, е направен извод, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск по чл.29 ЗТР.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос – за правният интерес като абсолютната процесуална предпоставка за успешното реализиране на защитата по чл.29 ал.1 ЗТР, безспорно е значим за изхода на делото. Преценката обаче във връзка с наличието или липсата на правен интерес от иска за установяване на пороци при вписването е винаги конкретна, като е недопустимо този интерес да се мотивира от касатора с нищожност на решението на общото събрание на съдружниците от 18.07.2008 г. в частта му, с която е констатирано прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Н., прието е решение за уреждане на имуществените последици от прекратяване на участието му в дружеството, съгл. чл.125, ал.3 ТЗ, без да се засяга/намалява/ капитала на дружеството. Приемането на решение за уреждане на имуществените отношения при доброволно прекратяване на членството в дружеството е извън предмета на предявеният установителен иск по чл.29, ал.1 ЗТР и затова не би могло наличието на правен интерес да бъде изведено от поддържаната нищожност на решението на ОС, още повече, че се касае за самостоятелни искове, с различен предмет на установяване. В тази насока въззивният съд е съобразил задължителните указания, дадени в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и не са налице предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за промяна на задължителната за съдилищата практика. Освен цитираното тълкувателно решение, в посоченият по-горе смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 35/20.04.2010 г. ВКС, І т.о., което според т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС попада в обхвата на задължителната съдебна практика.
В случая въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, което води до неоснователност на доводите във връзка с посочения материалноправен въпрос. В обжалваното решение не са формирани правни изводи относно дела на напусналия съдружник, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 323от 24.02.2010 г. по гр.д. № 1027/2009 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: