2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.788
София.16.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 587/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ БК Д.” ООД, гр.Благоевград, представлявано от управителите Б. Б. и К. Д., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1621 от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 1145/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Б. от 09.12.2008 г. по гр.д. № 77/2006 г. в обжалваната част – за уважаване на предявените от „Ф.” ООД, гр.Пазарджик, искове с правно основание: чл.327, ал.1 ТЗ – за сумата 11 418.73 лв., представляваща незаплатена цена на доставени стоки по фактури №№ 10040/14.09.2005 г.; 10254/24.10.2005 г. и 10495/22.11.2005 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2006 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане за периода от 14.09.2005 г. до 11.05.2006 г., ведно с 1037 лв. разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е отчел липсата на категорични доказателства за получаване на стоките по процесните фактури. Позовавайки се на разпоредбите на чл.293 и чл.321 ТЗ, касаторът поддържа тезата за липса на договори за търговска продажба по неподписаните от управителите фактури. Счита, че при тези данни, решаващият състав е следвало да отхвърли иска за заплащане на цената на стоките.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, от значение за делото, в противоречие с трайната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа тезата за липса на надлежна преценка на релевантни доказателствени средства, с което съдът се е отклонил от задълженията си по чл.188 ГПК/отм./, като е налице позоваване на казуална практика на ВКС постановена по реда на ГПК/отм./. Посочените в изложението материалноправни въпроси са свързани с възникването на валидна облигационна връзка по договор за продажба, съответно на задължението на купувача за плащане на съответната цена на стоките и за значението на фактурата. Представени са две решения на ВКС, V г.о по гр.д.№ 964/2000 г. и по гр.д.№ 1308/2001 г., както и арбитражна практика.
Ответникът по касация – „Ф.” ООД, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано сключването на валидни договори за покупко-продажба, оформени с процесните три фактури, при изпълнено задължение на продавача за доставяне на стоките – сладкарски изделия, но неизпълнено задължение на купувача/сега касатор/ да заплати цената – частично, по първата фактура и изцяло по останалите две фактури. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав е преценил наличието на редовно оформени и двустранно подписани фактури, получаването на стоките от длъжностни лица на дружеството – купувач съгласно приложените стокови разписки и заприходяването им, както и включването им в дневника за покупките и в данъчните декларации по ДДС. Съдът е възприел икономическата експертиза/ основна и допълнителни/, като с оглед всички събрани по делото доказателствени средства е направил извод, че са налице достатъчно данни за получаването на стоките от ответника, независимо от доказаните възражения, че две от стоковите разписки не са подписани лично от управителите на „БК Д.” ООД.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В случая, поставеният от касатора правен въпрос относно значението на фактурата за удостоверяване предаването, съответно получаването на стоката, не е обусловил изхода на делото по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана и на редовността на счетоводните записвания при касатора, наличието на задължителните реквизити на фактурите, съставянето и на други първични счетоводни документи/стокови разписки/, както и частичното плащане на цената по първата данъчна фактура, отчетено и като признание за получаване на стоките. Що се отнася до останалите материалноправни въпроси за валидността на договорните връзки между страните и възникналите в резултат на тях задължения за купувача по търговските продажби, макар и да са значими за спора, не е доказано, че те са разрешени от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС. В приложените решения съответните търговски спорове са разрешени при специфична за всяко от делата фактическа обстановка. От друга страна, е налице и задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г на ОСГТК практика на ВКС – напр. Решение по т.д.№ 454/2008 г., Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., Решение № 71/22.06.2009 г., по т.д.№ 11/2009 г., І т.о. и др., в съответствие с която е обжалваното въззивно решение. Доводите на касатора във връзка с правилността на формираните фактически и правни изводи на съда, независимо, че са обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не могат да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е свързан със служебното задължение на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, след самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал. Липсват данни, от които да се направи извод за допуснато от решаващия състав отклонение от задължителната практика по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и от трайната съдебна практика, вкл. и от представената от касатора.
Поставеният материалноправен въпрос, свързан с валидността на договора за търговска продажба, не може да се разглежда като такъв, допринасящ за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретни обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Относно значението на фактурата, като обективираща основните елементи на продажбата и удостоверяща предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не на трудности при прилагането на относими правни норми – чл.327, ал.1 ТЗ, чл.8 от Закона за счетоводството/отм./ и чл.55 от ТЗ. От друга страна, дори и да се приеме твърдението на касатора, че е липсвала единна практика по поставения въпрос, то ВКС вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред с посочените по-горе решения, даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата и в други първични счетоводни документи елементи на договор за продажба и значението им при решаване на спорове относно предаване на стоките, тяхното количество и цена.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1621 от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 1145/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: