3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.614
София, 04.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 304/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: „А. – 98” ООД, гр. Б. и И. А. Д., действащ като ЕТ с фирма” С. Д.”, гр.Б., срещу решение № 451 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 15/2009 г. на Окръжен съд – Б., с което е оставено в сила решение № 5207 от 03.11.2008 г. по гр.д. № 35/2008 г. на Районен съд – Б.. С посоченото решение са уважени предявените от Т. А. К. и Р. И. П. искове срещу ответниците/сега касатори/ за заплащане на сумите: по 2 400 лв., от всеки от ответниците, представляващи неплатени месечни наемни вноски от м.юли 2005 г. до 30.06.2006 г. по договор за наем на търговски обект от 01.03.2005 г., ведно със законната лихва от 10.01.2008 г.
В жалбите се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искания за отмяна на атакувания съдебен акт, с присъждане на разноски.
В приложените към жалбите изложения на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че в противоречие със задължителните за съдилищата указания, дадени в т.19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл.188, ал.1, във вр. с чл.189, ал.2 ГПК /отм./ за преценка и анализ на всички събрани доказателства, за обсъждане на всички релевирани в хода на процеса възражения и доводи на страните и за извеждане на собствени фактически и правни изводи по спора.Освен на задължителна практика, първият касатор се позовава и на казуална практика, представена по делото.
Ответниците по касация – Т. К. и Р. П. не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано твърдяното от ищците – наемодатели неизпълнение на задължението на ответните търговци – наематели за заплащане на уговорената месечна наемна цена по договор от 01.03.2005 г. за предоставения за временно ползване търговски обект. Исковете са уважени в предявените размери за целия исков период. Решаващата инстанция е отхвърлила като недоказани доводите на ответниците за извършени плащания на дължимата наемна цена, преценявайки изолирано всяко едно от релевантните доказателствени средства/писмени и гласни/, а доводите на ЕТ във връзка с прекратяване на наемния договор не са обсъдени.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на делото, е свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършени във въззивното производство процесуални действия на страните, както и да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и след извеждане на самостоятелни фактически изводи. По този въпрос допуснато отклонение от задължителната практика по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Доказването на предпоставките за достъп до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, изключва преценката за наличие на основание и по т.2 на същата разпоредба, поради което не следва да се обсъждат представените от първия касатор решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаното от касатора „А. – 98” ООД основание за допускане на касационно обжалване и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като то не е мотивирано, а от друга страна не е формулиран значимия за изхода на спора материалноправен въпрос, по отношение на който да е налице някоя от допълнителните предпоставки за достъп до касация.В тази насока са и дадените задължителни указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 451 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 15/2009 г. на Окръжен съд – Б..
УКАЗВА на касаторите : „А. – 98” ООД, гр. Б. и И. А. Д., действащ като ЕТ с фирма” С. Д.”, да внесат държавна такса по сметка на Върховен касационен съд – по 48.00 /четиридесет и осем/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представят по делото доказателства за внасянето на държавните такси. Да се съобщи на касаторите, че при неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: