Определение №689 от 5.11.2010 по търг. дело №713/713 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Определение по т.д. 713/10 на ВКС, ТК, Второ т.о.

3
1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№689
гр. София, 05.11.2010

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №713/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. И. Н. в качеството му на Е. Н.. Добрич срещу решение №50 от 15.04.2010 г.на Добрички окръжен съд по в.т.д. №50/2010 г., с което е потвърдено решение от 15.01.2010 г. на Д. постановено по грд.№3134/09 по описа на съда, с което са уважени по реда на чл.415 от ГПК исковете на Д. Т. Д. в качеството и на Е. Т.. Г. за сумите от 4 886,50 лева-цена на стоки и 2 516,24 лева –лихва за забава. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на стоки, които са доставени и предадени от страна на продавача-ищец на купувача- ответника Н. като ЕТ. Последният е останал задължен за заплащане на цената на стоките в общ размер на 4 886,50 лева. Върху така дължимата цена, съдът е счел,че се дължи и лихва за забава , считано от датата на предаване на стоката, съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, откогато длъжникът е в забава относно вземането за цената.Съдът не е уважил възраженито на ответника, че доколкото последният е отчуждил в полза на трето лице търговското си предприятие като правна съвкупност с договор за прехвърляне на предприятие от 30.06.2006 г. и е изтекъл шестмесечвия срок по чл.16а ал.1 от ТЗ, то предвидената в чл.15 ал.3 от ТЗ солидарна отговорност на прехвърлителя спрямо кредиторите е отпаднала. Съдът е обсъдил цитираните законови разпоредби и е преценил, че солидарната отговорност на прехвърлителя на търговско предприятие за предхождащи прехвърлянето задължения не се ограничава , нито от срока по чл.16 а ал.1 от ТЗ, нито от обема на отговорността по ал.3 на чл.15 , която разпоредба ограничава обема на отговорност на приобретателя на едно търговско предприятие, а не на отчуждителя.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, но твърди, че правният въпрос в обжалваното решение този е решен в противоречие с посочената от него казуална практика на В. , за да се позове на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, което възпрепятства възможността касационният съд да упражни правомощията си относно дискрецията на касационната жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Въпреки това, с оглед правна яснота следва да се отбележе, че пак съгласно цитираното ТР практиката на административните съдилища в страната, включително на Върховния административен съд, чиито решения се сочат и прилагат от жалбоподателя, е изключена от категорията „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, от което следва, че дори при наличен коректно формулиран правен въпрос, пак не би било налице обосноваване на основание за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие с практиката на съдилищата.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Следва да се присъдят разноските на ответника по касационната жалба в размер на 1`000 лева- адв. възнаграждение, които са в тежест на жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №50 от 15.04.2010 г.на Добрички окръжен съд по в.т.д. №50/2010 г..
ОСЪЖДА И. И. Н. в качеството му на Е. Н.. Добрич , ул. „Л. К., вх.В, ап.5 и съдебен адрес: гр. Варна, ул.Преслав”№30, адв. Д. да заплати на Д. Т. Д. в качеството и на Е. Т.. Г. със съд. адрес: гр.Добрич, ул.”Д-р К. ”№.5, кантора 8 сумата от 1000 лева-разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top