Определение по т.д. 746/10 на ВКС, ТК, Второ т.о.
2
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№814
гр. София, 27.12.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №746/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „С. срещу решение № 104 от 10.02.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д.№2778/2009 г., В ЧАСТТА , с която е потвърдено решение на СГС, VІ-1 състав по т.д. № 01918/2006 г. по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците „С. ЕООД-в несъстоятелност представлявано от управителя и К. П. К. и В. Г. М. и двамата от гр. София за обявяване на недействителни спрямо кредторите на масата на несъстоятелостта на договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.ІІ, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС. Навеждат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между двамата ответници е сключен договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.ІІ, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС, който е и предмет на предявения от синдика на „С. ЕООД-в несъстоятелност иск с правно основание чл.646 ал.2, т.4 от ГПК. В самия договор „С. ЕООД прехвърля правото на собственост върху имотите срещу 33 броя платени полици за един кв.м.. Приел е , че така формулираната насрещна престация изключва постигнато съгласие между страните, досежно съществен елемент на договора за покупко-продажба, а именно размера на продажната цена. На базата на изложеното, въззивният съд е достигнал до правния извод, че така атакуваната като относително недействителна на основание чл.646 ал.2,т.4 от ТЗ възмездна сделка е абсолютно недействителна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради липса на съгласие.
Така изложеното в мотивите на обжалвания акт води до вероятност, че наред със спора , с който е сезиран, съдът се е произнесъл и по спор , по иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД , какъвто не е бил предявен по делото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Нормата на чл. 5 ГПК задължава съда да решава делата според точния смисъл на законите, а при липса на закон – съобразно принципите на правото, обичая и морала. От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл. 7, ал. 1 ГПК/. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 10.02.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д.№2778/2009 г. в обжалваната част.
Касаторът е освободен от предварително събиране на държавна такса , съгласно чл.649 ал.2 от ТЗ.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.