Р. по т.д. 753/10 ВКС, Второ т.о.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№708
гр. София, 15.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №753/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З.” със седалище гр.София срещу решение №241/ 13.05.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №6/2010 г., с което е потвърдено решение №815/06.11.2009 г. на СГС постановено по грд.№1924/08 по описа на съда, с което са уважени исковете на „П. БЪЛГАРСКИ М. Ф.- гр.Варна срещу касатора за сумата от 30 000лева дължими като застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0000030559 и настъпило на 25.10.2007 г. застрахователно събитие: смърт на застрахованото лице Ф. Г. Ф., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 1 817,74 лева лихва-обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 17.04.2008 г. до 12.09.2008 г. и са присъдени разноски в полза на ищеца на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърля изцяяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока нейната неоснователност .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е било налице сключена групова застраховка срещу рискове „Злополука и заболяване” за 2007 г. , по силата на която работниците в ищцовото дружество-членове на плавателния състав са били застраховани срещу горните рискове. На 25.10.2007 г. починал Ф. Г. Ф. на екипажа на един от корабите на ищеца от цироза на черния дроб, за което ответникът застраховател е бил надлежно уведомен. Последният отказал да изплати договореното обезщетение като се позовал на това, че смъртта е вследствие на хронично заболяване.Решаващият съд е приел, че доколкото в текста на самата застрахователна полица фигурира като покрит риск и смърт от акутно заболяване или причинена от каквато и да друга причина, то застрахователят следва да носи отговорност за така настъпилата смърт на Ф.. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.186 ал.1, предл. последно от КЗ, според която при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. Ето защо, макар и в общите условия на ЗАД „А.” така настъпилата смърт на работника да е изключена като покрит от застраховката риск, то отговорността на застрахователя произтича от съдържанието на самия договор за застраховка т.е. полицата.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора .
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.186 ал.1, пр. последно от КЗ е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №241/ 13.05.2010 г.на Софийски апелативен съд по гр.д. №6/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.